Студентите по славистика от Фрайбургския университет имат интерес към изучаването на български език, литература и култура. Нещо повече - от една година български език вече може да се запише и като първа специалност както всеки друг славянски език. Това разказа в ефира на програма "Христо Ботев" на БНР проф. Живка Колева-Златева, преподавателка във Великотърновския университет, която е и лекторка по български език и култура в университета във Фрайбург, едно от най-старите висши училища в Германия.
По думите ѝ, българистиката там се развива от 2006 г. Първата лекторка проф. д-р Румяна Конева занася в Семинара по славистика ръкописи на записки от лекциите на тема "Светът на славяните" на проф. Иван Шишманов, които той е изнасял в Германия през 1923-1924 г. Лекциите са на немски език, разчетени и дешифрирани са от учени от Славистичния семинар и издадени в Германия през 2023 г. Преведени са на български и издадени у нас през 2024 г.Проф. Иван Шишманов се смята за основоположник на славистиката във Фрайбургския университет в сградата на университета е поставена паметна плоча на професора.
Под ръководството на проф. Ахим Рабус Славистичният семинар на Фрайбургския университет се утвърждава като водещ център по дигитална палеославистика. От проф. Рабус и други учени са създадени електронни ресурси за обработка на старобългарски текстове, а това също засилва интереса към българистиката, разказва още проф. Колева-Златева.
Редактор: Миглена Иванова
Снимка: Силвия Петрова
Фотографска изложба "Snapshots of Albania – A Season to Remember" поставя в центъра на вниманието природните красоти и културното наследство на Албания, пречупени през обектива на българския фотограф Николай Шабарков. Неговата работа не е просто..
Министърът на културата Мариан Бачев приветства участниците в 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която се провежда под председателството на България в централата на международната организация в Париж. Участват 194 държави, приели..
Историята на музейното дело в Пазарджик започва още от втората половина на XIX век, когато по идея на Стефан Захариев в местното читалище " Виделина" се оформя сбирка от старини, монети, църковни ръкописи. През годините музеят обогатява..