Въпросът за качествената и вярна информация винаги е бил изключително важен, но дали вече не сме изправени пред проблем, който крие опасност от глобално разпространение на фалшиви новини в бъдеще? В проучване на Евробарометър, проведено сред младите хора между 16 и 30 години в Европа, 76% твърдят, че са били изложени на дезинформация и фалшиви новини, научаваме от БТА. В девет от държавите членки повече от половината младежи съобщават, че това се случва "често" или "много често". В същото време 42% от тях се информират от социалните мрежи, като по-склонни да търсят такава информация са тези между 16 и 18-годишна възраст, докато по-възрастните (между 25 и 30 години)все още предпочитат телевизията, радиото и онлайн новинарските платформи.
Каква е ситуацията в България и има ли проблем и за другите възрастови групи?
Според Стойчо Босев от социологическа агенция "Алфа Рисърч" податливостта към дезинформация е пряко свързана и с възрастта.
"Със сигурност можем да кажем, че младите са податливи към дезинформация, поради няколко причини. От една страна са информационните източници, които се използват, а от друга – самото съдържание, което привлича тяхното внимание, както и начина, по който е структурирано."
Алексей Пампоров от Института по социология и философия към БАН твърди, че проблемът при намирането на достоверна информация у нас е свързан с наследството, което носим от бившия тоталитарен режим, а днес допълнително се утежнява от дезинформацията, разпространявана в социалните мрежи.
"Там може да има безконтролна продукция на новини, т.е. голям обем от фалшиви и неистински новини, което позволява по-лесно идеологизиране на дискурса, изкривяване и повлияване на общественото мнение – обяснява той в интервю за БТА. – Препостват се, преповтарят се и се усилват едни и същи новини. В България ясно се виждат медийни кръгове в социалните медии. Те си помагат и разчитат на конкретни аудитории. Резултатът е, че вие сте в така наречения "балон", т.е. стоите там и мислите, че само това е истината. Но в България имаме и друг тежък проблем и мисля, че той ще продължи да се задълбочава с новите поправки и реформи, които уж се правят в образованието. Системата ни на образование е дълбоко идеологизирана по почти всички предмети! Това е тежкото ни наследство от тоталитарния режим, при който имаше една единствена истина и тя трябваше да се възпроизвежда, вместо да се насърчава критическо мислене. Някой може да не харесва Вазов, друг – Ботев, но не се насърчава детето да обясни какво не му харесва, да изгражда аргументация и да мисли. Липсва ни умението да мислим критично, имаме идеологизирано мислене и това ни пречи. Свикнали сме да има една истина и да се страхуваме от нея."
Днес все повече изкуственият интелект навлиза в личното ни пространство. Използват ли обаче младите AI приложенията с цел достъп до информация?
"Изкуственият интелект в последно време навлиза в глобален мащаб, а в България - с доста ускорени темпове", споделя пред БТА Стойчо Босев от "Алфа Рисърч" и допълва:
"Изкуственият интелект се ползва много често и като средство за информация. Това е валидно и за младите. "Алфа Рисърч" публикува наскоро проучване, а резултатите показват, че имено младите най-активно използват генеративни AI приложения. Най-често става въпрос за ChatGPT, но в Европа всеки трети младеж използва такива приложения, а в България те са 13% , което показва доста по-голяма активност. На този етап обаче както по-младите, така и по-възрастните се обръщат към него предимно за лични цели, а не за работа и цели, свързани с работата и обучението."
Според "Алфа Рисърч" младите хора у нас често се самоопределят като "неинформирани" по социалнополитическите теми, но основната разлика в информираността на младежите, спрямо техните връстници отпреди 10 години, е в начините за достъп до информация, които са се променили значително.
"За последното десетилетие практиките на информиране са се изместили изключително много и със сигурност това влияе и на степента на информиране. Повечето възрастни все още се обръщат към телевизията – близо 80%, за разлика от най-младите. Общонационалното проучване показва, че са застъпени и онлайн източниците, но все още остават на по- заден план – 55% използват интернет сайтове, а около 40% социални мрежи. Но ежедневието на младите все повече се прехвърля в онлайн среда и имаме всички предпоставки да вярваме, че тази тенденция ще продължи, тъй като те ще започнат да навлизат в по-зряла възраст."
А Алексей Пампоров от БАН предупреждава за риска от информиране чрез социалните медии, които в повечето случаи са нишово политически ориентирани, а проблемът с липсата на контрол върху съдържанието засилва допълнително възможността за разпространение на дезинформация. Изглежда в следващите години все повече ще ни се налага да подбираме средствата си за информация и да развиваме критичното мислене, за да успеем да се детоксикираме от задаващата се лавина от дезинформационен поток.
Текст: Десислава Шапкарова
Интервюта: БТА
Снимки: БТА, Pexels, alpharesearch.bg
Ако с настоящата минимална работна заплата от 1077 лв. малката потребителска кошница от стоки и услуги в България може да се купи 9,7 пъти, с новата от 1 януари догодина, която ще е 1213 лв. или 620,20 евро, това може да бъде направено 10,9 пъти...
Предполагаема руска атака, насочена към Урсула фон дер Лайен по време на полета ѝ в неделя, е деактивирала GPS навигационните услуги на летище Пловдив, принуждавайки самолета да кацне, съобщи "Файненшъл таймс". От Българската агенция за контрол на..
От 1 септември започва Новата църковна година. Според еврейското летоброене септември е седмият месец от годината. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие, уточнява на сайта си Българската Патриаршия. В..
По стъпките на Алеко и неговия легендарен поход до Черни връх – така стотици любители на планината ще отпразнуват 130 години от първия организиран..
Поетът и преводач Кирил Кадийски си отиде, съобщи на страницата си във Фейсбук издателство "Колибри". "Съкрушителна вест ни споходи в последния ден..
Пожарът в Национален парк "Рила", който бушува пети ден, нанесе поражения на около 200 декара гори и алпийски зони. Въпреки дъжда през..