Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Климатичните промени или други фактори са причините за поредната година безводие у нас

Снимка: БГНЕС

На всеки е известна ироничната фраза "зимата пак ни изненада", която, докъде с усмивка, докъде с раздразнение, повтарят българите след първия снеговалеж и последвалите неуредици.  Сега обаче може би е назрял моментът за перифраза – "безводието пак ни изненада". За поредна година стотици хиляди българи останаха без вода или на изключително строг воден режим, в това число и областни градове като Плевен и Шумен, както и стотици по-малки населени места.

Лайтмотив на повечето отговорни институции е, че основният проблем се корени в климатичните промени и засушаването. Разбира се, те са факт, но това ли е причината или говорим за колективно неглижиране на проблема?

По-скоро второто, посочва инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка":


"Вода има достатъчно, обаче управлението на водите като цяло не е на необходимото ниво. Забележете, че при сегашните и миналогодишните уж резки климатични промени градът, който пострада най-тежко в последните 5 години – Перник, няма никакви проблеми. А когато той имаше проблеми, нямаше никъде другаде. А сега какво – навсякъде има климатични промени, но не и в Перник? Безспорно климатичните промени са факт, но за разлика от миналата година държавните органи вече не твърдят, че те са причината хората да стоят без вода."

Протест в Плевен заради водната криза в града

За кризата допринася значително и остарялата водопреносна мрежа, акумулираща огромни загуби, която е под "шапката" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но, смята инж. Куманов, основната вина е в Министерството на околната среда и водите.

"С водохващанията в планините, за които отговаря МОСВ, също има безброй проблеми. Според Закона за водите министърът определя националната политика за управление на водите. И на тази основа басейновите дирекции, които са му подчинени, пишат едни засега безполезни документи, които се наричат "Планове за управление на речните басейни" и които са пълна измама. В края на 2024 г. пуснаха нови планове, в които изобщо не са описани проблемите с водата в Ловеч и Плевен. Няма ги като проблем. А защо ги няма – защото, ако ги има, трябва да се предпишат и мерките за решаването им."

Вина за неправилното управление на водите, смята събеседникът ни, носят както регионалното министерство, управляващо ВиК структурата, така и енергийното ведомство, отпускащо вода за водно-електрическите централи.

Колкото до най-големия град в България, останал на строг воден режим – Плевен, то решенията са няколко – и краткосрочни, и дългосрочни. На първо място, категоричен е Куманов, трябва да се спрат кражбите.

"Зонирания, търсене на кражби вътре в града. Това е първа мярка. Кражбите се установяват най-бързо – могат да се регистрират с уреди, нужни са не повече от 10 човека, за да се види само за два месеца кой и къде краде в цялата водопреносна мрежа на Плевен."

Друго сравнително бързо решение за областния град би било възстановяването на тръбата, така и незавършена след промените, свързваща яз. "Сопот" и Ловеч, която би решила проблемите и на двата областни града.

Строежът на язовир "Черни Осъм", към който се е насочила държавата, обаче е немислим и няма как да се случи – и заради нежеланието на местните хора от района на Троян, и заради ефекта му върху околната среда, категоричен е председателят на сдружение "Балканка".

"Ловеч и Плевен целенасочено ги оставиха без вода, за да може обществото да бъде убедено, че единственото спасение е яз. "Черни Осъм", който ще бъде готов поне след 10 години и ще струва най-малко 1 млрд. лева даже по сегашни цени. Слава богу, и Плевен, и Ловеч са наясно, че ги мамят с този язовир."

Проблем с безводието има далеч не само в Плевен, а и в градове като Хасково, Шумен. Черноморието пък всяка година рискува да влезе в режим, но засега ситуацията е стабилна.

Какво е решението в национален план? Да се спрат кражбите, като се въведат строги наказания, дори затвор за нарушителите, а не както досега – да се налагат символични глоби, категоричен е инж. Димитър Куманов.


Снимки: БГНЕС, БТА (архив) Здравка Маслянкова (БНР), Иван Гергов

По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Росен Желязков

Премиерът: Осъждаме непровокираното нарушаване на въздушното пространство

"Осъждаме непровокираното нарушаване на въздушното пространство". Това каза по повод вчерашното навлизане на дронове в полското въздушно пространство премиерът Росен Желязков, който е на посещение в град Симитли. "Нашата позиция е ясна и в съгласие..

публикувано на 11.09.25 в 14:51

Президентът заяви, че германския бизнес е стратегически за българската икономика

България става все по-привлекателна за германския бизнес. Това заяви президентът Румен Радев на среща с ръководството на Федералната асоциация за икономическо развитие и външна търговия на Германия. Представителите на асоциацията са в България по..

публикувано на 11.09.25 в 12:18
Георг Георгиев

Поисканите консултации в НАТО не означават война, каза външният министър

Задействането на чл. 4 от Договора за НАТО не означава въвличане във война, заяви пред журналисти външният министър Георг Георгиев на форум в Благоевград. "Предстои да бъдат насрочени консултации съгласно чл. 4 на договора за НАТО. Не са много..

публикувано на 11.09.25 в 12:10