Иконите от цветя на Антония Мировалиева-Божанина украсиха храма "Св. София"

В деня на празника на столицата, 17 септември, когато Православната ни църква отбелязва паметта на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София, с благословията на българския патриарх Даниил, икони, изработени от цветя и природни материали, украсиха старинния храм "Света София". Колекцията е озаглавена "Молитва за България" и представя историята на българското Православие чрез 13-те църковни епархии в страната ни.

Автор на експозицията е Антония Мировалиева-Божанина, която от 30 г. живее и работи в САЩ като икономист. Идеята за художествените изображения с материали от природата се ражда от красива картичка с диви цветя от Родопите, изпратена от нейна приятелка. Първоначално авторката започва да изработва оригинални честитки, които да подарява на учителите на децата си за празниците, а после постепенно се увлича и в изобразяването на пейзажи и натюрморт. Флористичната живопис я насърчава да изучава ботаническите тънкости на цветята и свойствата на природните материали. Прави три самостоятелни изложби, но усеща, че в творбите ѝ липсва духовно послание. И така, по пътя на вярата открива творческото си призвание по време на литургиите в храма, съзерцавайки иконата на св. Серафим Саровски.

Впечатлена от житието му и безграничната му обич към хората, решава да пресъздаде изображението му. След три месеца старание установява, че най-трудното е изражението на очите, които разкриват душата и добродетелите на даден светец. Затова при изграждането на иконата на св. Ромил Видински, в тази нелека задача ѝ помага патриарх Даниил, тогава Видински митрополит.

Антония Мировалиева-Божанина

Антония Мировалиева-Божанина пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Започнах да градя и направих четири творби, една от които беше Рилският манастир. С нея участвах на конкурса в Япония през 2015 година. Четвъртата изложба беше последната ми светска изява, която направих в Америка и на нея бяха поканени и представители на цялата православна общност. В противовес на тяхната радост, че разпознават своето накрая на света, дойде изумлението на тези, които не са православни християни. Това бяха американци, протестанти, католици, които ни наобиколиха и изслушаха представянето в захлас, без да зададат въпрос. Оказа се обаче, че не знаят историята на Христовата Църква и това всъщност беше преломният момент, в който Бог ми показа пътя, по който да вървя. Тоест, ако правя нещо в свободното си време, то да бъде за Божия слава, за Божието царство, за прослава на Православната ни вяра, която е коренът на нашата славна България. И тогава изобразих Белия ангел – фреска от Малешевската света обител в Сърбия и участвах с нея в международен конкурс в Южна Корея. Тази работа беше отличена със специална награда и една година беше изложена в Музея на природната живопис в Сеул."

Когато Антония Мировалиева-Божанина започва да работи по проекта "Молитва за България", първоначалната идея била да бъде направена икона, подобна на "Славата на Грузия", която да съчетава история и духовност, но впоследствие с екип от съмишленици решават да разделят картата на България по отделни епархии и да ги представят чрез знакови събития, исторически моменти или духовни мероприятия. Резултатът надминава и най-смелите им очаквания. Междувременно, понеже няма нужната подготовка, Антония започва усилено да търси информация, и когато идва в България посещава различните епархии. "Тази база ми беше много важна, особено познанието за житията на светиите. И все пак мисля, че не съм направила достатъчно. Би било редно и други светии да представя, но нямаше възможност за повече" – отбелязва тя.

"Всички православни християни от различни националности – гърци, румънци, руснаци и украинци, българи, сърби, македонци, грузинци, се черкуваме в един манастир, бидейки част от това Христово паство. Това, което ме е изумявало, е че когато носех картина при отеца в манастира да я освети, по негово благословение, и да остане 40 дни в олтара, преди да я внеса хората така ѝ се радваха и ѝ се покланяха щастливи и разпитваха за нея. Както например за тази на Баташките мъченици. Всяка православна държава има своите мъченици, особено гърци, румънци, грузинци, които сме били и под меча на османлиите. Това го разказвам, защото връзката ми с България е вечна вовеки веков и не само моята, а на всяка православна душа. Не се късат корените там, където са здрави. Аз вярвам, че само покаянието може да ни върне като народ, като нация в лоното на живата вяра и правия път. Защото няма друго спасение без Христа."

Снимки: БТА, Дарина Григорова