Цяло лято, а и в момента България се бори с множество пожари – полски и горски. Същевременно над половин милион души са без вода или на строг воден режим. И така, залисани в актуалните неволи, и граждани, и власт сякаш забравяме да погледнем напред, защото с наближаването на есенните валежи има вероятност да се сблъскаме с нов проблем – наводненията. За съжаление тези бедствия вече са често явление в Европа, но и на територията на страната ни.

Очаква ли се есента 2025 година да бъде напрегната от гледна точка на наводненията?

През настоящата година, за успокоение, наводненията може би ще се забавят, тъй като заради тенденцията за суха есен опасността от преливане на реки идва през зимата и пролетта – коментира пред Радио България Борислав Сандов, бивш министър на околната среда и водите.

"Категорично опожарените райони представляват риск за нови бедствия. От една страна, това е безводието, защото със загубата на гората се губят важните нейни свойства и функции по водоохраната и водозадържането. Така че населените места, които черпят от водоизточници в близост до тези гори вероятно ще понесат последствията. Другият основен проблем, особено когато пожарите са големи и на терени, залесени с иглолистна растителност – тогава има и много сериозен риск от наводнения, тъй като гората губи основната си функция да бъде охрана за интензивните валежи и слизането на водата по-бързо, директно и безпрепятствено до по-ниските места, където обикновено се намират селищата."

Според бившия министър на околната среда и водите, който е и дългогодишен екоактивист, основният проблем са климатичните промени, а от своя страна държавата не прави нужното за намаляването на въглеродните емисии – редуцирането им се случва по-скоро заради навлизането на нови технологии, а не заради целенасочена политика. "Със сигурност транспортът, енергетиката, тежката промишленост продължават да бъдат основен фактор за нарастването на въглеродните емисии, нарастване на температурата и сериозни изменения на климата. Това за територията на българската държава означава по-интензивни и по-често проявяващи се екстремни климатични прояви". Все още у нас липсва адекватна координация и мерки по превенция, за да се предотвратят определени негативни прояви, свързани с екстремното време, а гражданите и институциите да бъдат подготвени. "Категорично липсва и ранното известяване, както и действията преди случването на определени събития, като в много от случаите те могат да се прогнозират. Националният институт по метеорология и хидрология предоставя няколко различни карти – за пожари, за наводнения, за високи температури, в които са отбелязани и моменти на екстремни прояви. Тази прогноза се прави от 24 до 72 часа преди дадено явление. Именно това е времето, в което отговорните институции трябва да свикват съответните щабове и да предприемат определени превантивни мерки, но това не се случва " – напомня Борислав Сандов. Освен това често и почистването на речните корита се прави не с цел превенция, а за да се ползва дървеният материал за други цели, а в крайна сметка ефектът е обратен. Друго основно решение, подчертава Сандов, би било създаването на изкуствени водоеми преди населените места, които да задържат водата, което ще помага също за биоразнообразието и температурите в населеното място.