Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Банатските българи от Гостиля посрещат гурме туристи с кулинария и живи традиции

Снимка: НЧ „Георги Сава Раковски - 1927“

Разказът за село Гостиля е едновременно пътуване във времето и среща с една малка католическа общност, успяла въпреки превратностите на историята, да запази своята идентичност и вяра. Селото се намира в Северозападна България и е един от последните острови на банатските българи. Това са потомци на католици, които през XVIIи XVIIIвек, напускат родината, подгонени от османския завоевател, за да се заселят в Австро-Унгария. В края на 19-ти век те се завръщат обратно и основават тук свой дом.

Днес Гостиля изглежда като място, в което времето е забавило ход. Улиците са тихи, къщите – подредени и скромни, а над всичко се издига старата католическа църква "Непорочно Сърце Мариино" – духовното средище на селото. Някога Гостиля е било дом на десетки семейства, имало е шумен живот, весели празници... Днес селото неумолимо се обезлюдява, но малкото му жители още пазят традицията жива, научаваме от кметицата Милена Банчева – самата тя потомка на банатски българи и председател на местното читалище:

"Специфично за нашето село е, че ние сме католици. Изповядваме католическата вяра. Специфичното ни е нашата традиция, нашият бит. Нашият начин на живот с годините се е променил и има вече много български неща, които са навлезли в бита ни. Но пък имаме си банашки език палкенски се казва. Това е старобългарско наречие, което се е запазило в годините, когато предците ни са били в Банат.Можете да го чуете от възрастните хора, макар и все по-рядко, защото вече и те са на изчезване. Днес Гостиля, наброява едва 90-100 жители."

В енорийския дом към църквата местните са подредили малка банатска соба нещо като миниатюрен етнографски музей. Там могат да се видят предмети от всекидневния бит, ръчнотъкани покривки и дантели, а също и типичният банатски креват и красив дървен скрин, в който някога семействата са пазели най-ценните си вещи. И не само:

"Имаме специфична носия, която е много различна от българската. Облича се сукно – една плисирана пола от коприна и отгоре имаме "дрешче" или т.н. дреха. Може да се види и традиционната  наша лупка – чугунен тиган. Едно време в това се готвило. Моята баба ми е правила хубави палачинки в лупки" - разказва Банчева.

Но една от най-забележителните характеристики на банатските българи са техните неустоимо вкусни гозби, които са различни от традиционната нашенска кухня:

"От нашите традиции сме запазили нашата кухня – казва Милена Банчева. – Като председател на читалището, се стремя да я предам на младите хора, така както моята баба ме е учила, защото виждам че изчезва. Имаме мекици или трескичета. На палачинките по банашки им казваме "бъркан питчета". Имаме си едни специфични яденета. На коленето на прасето му казваме "обивание". От шареното месо от врата правим паприкаш – слага се много лук, долива се вода и се добавят картофи, за да поемат блажното от манджата, но и слагаме бъбреците вътре. Става много вкусно. Другото, което правим, когато колим прасето, са кълбаси – това са наши традиционни наденици."

Напоследък Гостиля, заедно с други банатски села, започна да се налага като кулинарна дестинация. Селото вече посреща гурме туристи, които идват специално, за да опитат местните вкусотии и да усвоят някои банашки рецепти. Техни домакини са жените от читалище "Г.С. Раковски":

"Посрещаме ги с пита и шарена сол и задължително има супа – това е наша запазена марка. Банатските българи много обичат супа и тя винаги присъства в менюто – казва Милена Банчева. – Ако е зима и сме правили колбаси, ги посрещаме с майушка – при клането на прасето пълним дебелите черва с кокали, варим ги с месото и подправки, като добавяме и чесън. Когато дойдат туристи, могат да видят още църквата, която е католическа."

В момента тече ремонт на покрива на църквата "Непорочно Сърце Мариино" (изградена през 1904 г.). От тази пролет храмът отново има свещеник, който всяка неделя отслужва литургия. Вратите му обаче са отворени през цялото време за посетители и туристи. Всяка година в края на месец юни селото отбелязва своя празник – ден, в който местни и дошли отдалеч се събират, за да поддържат живи традициите на малката католическа общност.



Снимки: НЧ "Георги Сава Раковски - 1927"


По публикацията работи: Марта Рос


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: НФФ „Някога... Когато хлябът имаше душа“

Фестивалът "Някога... Когато хлябът имаше душа" възкресява местни традиции в Петричко

Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и..

публикувано на 19.10.25 в 07:25

Доц. Наталия Рашкова: Глобализацията е причина за допълнителен интерес към идентичностите

"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така" , убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и   фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален..

публикувано на 16.10.25 в 07:25

Боб, наденица и фолклор – пъстър и вкусен празник в село Житница

Вторият събор на боба с наденицата обещава незабравим празник на вкуса и фолклорните традиции в село Житница (Южна България). На красивите поляни на местната конна база на 7 септември се събират любители на автентичната кухня, за да оценят по..

публикувано на 07.09.25 в 07:15