Остават по-малко от 100 дни до присъединяването на България към еврозоната, а това е още един повод да поговорим за доходите на хората у нас, за икономиката ни, за чуждестранните инвестиции и за трудовия пазар, който най-бързо реагира на социално-икономическите промени, още преди те реално да са се случили.

Нищо неочаквано няма да се случи със заплатата на българина от 1 януари догодина, тя ще изглежда в същата номинална стойност, но обърната в евро, така че от тази гледна точка няма да има промени – казват посредници между работодателите и търсещите работа. Да, всички признават, че в страната ни доходите са сред най-ниските в ЕС, но България също така се отличава с най-високия темп в ръста на заплатите и повишаване на доходите в предходните 5 –6 години.

От 1 януари 2026 г. ще има корекция на минималната работна заплата, която има отражение и върху много други социални плащания – Министерството на труда и социалната политика предлага тя да стане 1213 лв., т.е. 620,20 евро. "Има и директива на ЕС за обвързване на минималната заплата със средната заплата, към която България трябва да се придържа и това е начинът държавата също да се опита да стимулира ръста на доходите" – казва Георги Първанов, управител на една от водещите HR компании в страната и Източна Европа:

"Подобни ръстове започват да притесняват инвеститорите и има отлив на инвеститори, които идват в България – алармира специалистът в интервю за Радио България. – Особено в някои сектори, където се изисква много голям брой работещи и съответно вдигането на заплатите там ги правят неконкурентоспособни. Такива са производството на кабели в автомобилната индустрия, текстилната индустрия. Мисля, че сме достигнали прага по отношение на аутсорсинга, и там ще се наблюдава отлив. Тук е важно производителността на труда да върви паралелно с ръста на възнагражденията. Т.е. един българин на идентична позиция да може да произвежда толкова, колкото произвежда, ако не колегата му в Германия, то поне да гоним страни като Гърция, Малта, Кипър, Испания, Португалия, които са южните страни от ЕС."

Минималната работна заплата отнесена към БВП на глава от населението в България е най-голяма в целия ЕС и това се случва не от скоро – коментира пред БНР икономистът Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той добавя, че през последните 3 години МРЗ нараства с 55%, при ръст на БВП с 10%, и ръст на производителността едва с 5%.

"Изчисленията са, че "само" 450 хиляди получават минимална заплата, но това е грешно число, тъй като почти никой не получава само толкова – към тази сума има и начисления за прослужено време, за допълнителен труд, премии и т.н. Така минимална брутна заплата в България получават близо половината от наетите, което е абсолютно изкривяване на реалната картина. Това означава, че се взимат пари от хората със средна и висока квалификация и се дават на хората без квалификация и без трудови навици. А, това е фактор, който подклажда инфлацията. Минималната ни заплата с много е изпреварила икономиката и затова тази грешна формула в Кодекса трябва да се отмени. Минималната ни заплата трябва да не е нещо, към което да се стремим, тя трябва да се взима от максимум 5 – 6% от трудещите се . Само от тези, които са без никаква квалификация, без трудови навици."

По данни на бюрата по труда, в момента се наблюдава  очевиден спад на отворените позиции. За първи път от много време насам отворените свободни места за работа са паднали под 10 хиляди, което е доста малко за пазар като нашия – смята Георги Първанов. Той подчертава, че сега навлизаме в една не толкова лека фаза на пазара на труда с ред предизвикателства там, които ще влияят през есента и зимата. "В същото време е голям броят на хората, които са се отбелязали в най-голямата социална медия за търсене на работа, а сред тях расте броят и на тези, които се завръщат от чужбина" – казва Първанов:

"Картината е противоречива, търсят се основно хора от ниския сегмент работници, оператори и всякакви технически специалности и медицински кадри. Влизаме в новата учебна година с дефицит отново от няколко хиляди учители. Новият зимен сезон отново ще имаме хиляди отворени работни места и ще търсим внос на кадри. Точно на другия полюс е високият сегмент, където има много малко отворени позиции за изпълнителни директори, производствени директори и мениджъри финанси и маркетинг, а има изключително много кандидати за такива длъжности. Вървим към изключително динамичен пазар на труда, където постоянно хората на различни възрасти ще трябва да придобиват нова квалификация, да учат нови професии и буквално да учат през целия си живот. Моята препоръка към навлизащите сега на пазара на труда е да се ориентират към специалности, които през следващите години няма да бъдат заменени от изкуствен интелект. Например професии, свързани с работата с хора, с медицина, със селско стопанство, с дейности, които не са рутинни. А, владеенето на английски вече не е конкурентно предимство, той се приема за даденост на пазара на труда."

Засега у нас има голям глад за работници в селското стопанство, строителството, хотелиерството. Добрата новина е, че в момента има бум на завръщащите се от чужбина българи. Точният брой ще стане ясен след края на годината, но десетки хиляди са тези, които са в процедура да се връщат в България – отбелязва Георги Първанов и още:

"Само при нас постъпват по 30 заявления на ден за работа от българи, които се връщат. Буквално не смогваме всичко да обработим. Но има и една много интересна статистика, която споделиха от Агенцията по заетостта и това е, че миналата година над 10 хил. български граждани над 65 години са потърсили работа на пълен работен ден.

Това е голям брой за България, а тази цифра ще продължи и да се увеличава. Това задържане за по-дълго на хората над 55 години на пазара на труда е част от цялостна тенденция на промяна. Защото навлезе едно различно поколение, чисто визуално тези хора изглеждат по-добре, остаряват по-бавно, много по-късно отколкото на същата възраст преди 30 години. Времената, в които излизахме в пенсия, теглехме чертата и оставахме да се радваме на живота вече са отминали.

Причините са много, а сред тях са голямата инфлация и недостатъчните пенсии, а и това, че тези хора са динамични и не се чувстват остарели и уморени. Предстои да видим, че такива хора се записват да учат във висши училища и да стартират свой бизнес на 60 и 70 години. Въобще предстои ни да станем свидетели на една огромна промяна и тя е не само у нас, а в световен мащаб. Има бум в целия свят на т.нар. "сребърно предприемачество" и ръст на новорегистрираните стартъпи на хора над 50-годишна възраст."

Снимки: БТА, cteambulgaria.com, БГНЕС, Летище София, pixabay