Нуждаем се от доза смелост, за да проходим коридор, дал убежище на същества, родени във фантазмена вселена. Но има и надежда, ако се изгубим – достатъчно е да сменим гледната си точка. Тогава ще превърнем ужаса в надежда, илюзията в истина и докато се оглеждаме в очите на някой пришълец, ще видим себе си.

Антон-Константин Анастасов представя своята изложба "Коридор" в столичната галерия Jenifer Artemis Art Gallery, която ще бъде открита на 4 октомври. Необременен от мисловните клишета на по-възрастните поколения, той дава воля на прозрения, родили се в сънищата или в подсъзнанието, милостиво открехнало за миг недостъпните си иначе пространства. "В изложбата може да се видят доста странни и понякога зловещи създания, но най-важното е да имаме отворен ум и отворено съзнание към всякакви възможности", казва нейният създател.

"Вдъхновявам се от стила сюрреализъм, в който изобразеното е като метафора за емоции или сложни комбинации от мисли, понякога противоречиви – казва Антон-Константин в студиото на Радио България. – Обичам да рисувам животни и смятам, че те трябва да бъдат повече уважавани. Когато виждаме някое животно в картината, не мисля за него като за нещо отделно от човека, защото то е някакъв вид негово отражение. Например ако е зайче, може да бъде невинността в нас, а ако е кон – да е свързано с доброта, увереност. Т.е. всяко животно може да има своята човешка характеристика."

Създаденият от художника свят е красив, цветен, пленителен, но в същото време нещо като че ли ни нашепва да внимаваме какво стои зад привидното спокойствие, за да не се озовем от обратната страна, където човекът може да бъде разчленен и захвърлен на пътя.

"Наистина има такава картина, която е вдъхновена от обстановката на една софийска улица – обяснява Антон-Константин. – На пътя лежи тяло, но то е куклено – няма кръв, от него излизат растения и действително съдържа нещо апокалиптично. Сцената може да се погледне по няколко начина, но аз не обичам да давам конкретна интерпретация. Предпочитам хората да се водят от собствената си гледна точка. Тя може да има и добра, и лоша страна, зависи от начина, по който поглеждат една картина. Например добрата може да бъде, че от счупената кукла излизат растения – метафора на това, че когато бъдем наранени, можем да станем по-мъдри и да се научим как да постъпваме."

Съветът на художника към всички нас е да станем по-отворени към мистериозното, защото макар и в него да се крие някаква опасност, може да съдържа нещо, което да ни подобри и да ни освободи.

Антон-Константин Анастасов е само на 25 години, но зад гърба си вече има участие в дванайсет индивидуални или групови изложби у нас, в Германия и в Съединените щати и всяка от тях с различна тематика. В творчеството си се вдъхновява от Йеронимус Бош, Салвадор Дали и Пабло Пикасо, без да имитира никого от тях. Определя последната си изложба като много специална, "защото съм се фокусирал върху картини, свързани с перспектива и дълбочина, но не само в метафоричен, а и в буквален смисъл, които притеглят окото да гледа надълбоко в изображенията".

Зареден е с оптимизъм и в същото време осъзнава, че бъдещето е неуправляемо, защото е в ръцете на всеки един от нас и зависи от изборите, които ще направим.

"Бъдещето е неясно – заключава Антон-Константин. – Налице са добри знаци, че човечеството става по-мъдро, но все още има много път да се измине и не е напълно сигурно какво ще се случи. Голяма част от света е изключително нечестна, а това, което ми дава малката надежда, е че трябва да си кажем: "Да продължаваме напред въпреки случващото се и да се опитаме да направим най-доброто според силите си." И дори това да не поправя целия свят, поне ще сме опитали."

Чрез артистичната си визитка художникът отправя своето послание: "Изкуството ще ни освободи и ще бъдем с отворен ум към неизвестното. В света има едновременно ужасни и много хубави неща, затова трябва да бъдем осъзнати и със спокойствие." Въоръжени с подобна нагласа, нека се впуснем в коридора и си позволим да се изгубим. Там – на границата между сънищата и истината, може да намерим избавление от собствените си демони и страхове.