13
Когато приносът в областта на науката се превърне в база за следващи задълбочени проучвания, границите между държавите и континентите като че ли се стопяват – в пряк и в преносен смисъл. Именно това се случи по време на научната конференция "Терени и посоки. Етномузиколожки, фолклористични и антропологични измерения и перспективи", организирана от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) и Сдружение "Непознатите – Пловдив", посветена на 70-годишнината на доц. д-р Наталия Рашкова, оставила ярка следа в науката със своите задълбочени дългогодишни изследвания в областта на етномузикологията, културните политики и миграционните процеси на българския фолклор, с множество публикации в български и чуждестранни специализирани издания.

Събитието се превърна във вълнуваща среща между учени от Полша, Румъния, Германия, Казахстан и САЩ, а всяка от темите, представящи завършени и предстоящи проекти за изследвания в различни сфери от науката се базираше на резултати от дългогодишния труд на Наталия Рашкова.

"С Наталия сме работили още от студентските години. Посетихме Сакар, Ивайловград, българските католици в Свищовския регион, Трънския край, българите в Унгария, прекосихме и южната граница и бяхме сред потомците на бежанците от Източна и Западна Тракия. От това се родиха и много добри публикации, като една от най-значимите е сборникът "Фолклор от Сакар", чийто записи и до днес се използват от местните, за да възстановят традициите си", сподели доц. Валентина Райчева и допълни:

"Няма по- голямо удовлетворение за един учен от това неговите публикации да бъдат четени, цитирани, да служат като вдъхновение за нови изследвания и да отварят хоризонти; няма по- голямо удовлетворение и от това – да възпиташ и обучиш свои последователи, които да се реализират в научната сфера и да продължат твоя път, каквито са успешните докторанти на Наташа. Ако трябва с три думи да опиша нейния научен принос, бих казала: "пътеки, следи, посоки"."

Срещата премина между задълбочеността на докладите и топлите думите на благодарност, мили спомени от експедициите за теренни проучвания и вълнуващи приятелски пожелания, отправени не само от колеги, но и от учебни заведения, институции и цели организации, а поздравителните картички на Полското национално радио, Международния фолклорен фестивал в Закопане (Полша) и българските общности зад граница, предизвикаха взрив от емоции в залата – чуйте ги в звуковия файл:
През първия ден от двудневната конференция проф. Владимир Пенчев от ИЕФЕМ - БАН представи едно от най-значимите проучванията на българската диаспора зад граница, проведено заедно с Наталия Рашкова и поясни:

"Бяха реализирани изследвания в Унгария и Чехия и беше логично фокусирането към Словакия, а по-късно и към Австрия т.е. към затваряне на кръга от изследвания на българските общности в Средна Европа. От друга, към Словакия винаги е имало интерес, заради битуващите там български градинари. Само ще добавя, че по почина на унгарците, в Словакия също има идея да се защити българското градинарство като нематериално културно наследство."
Малко по- късно доц. Веселка Тончева представи бъдещ проект, базиран на някои от проучванията на доц. Рашкова, но ориентиран към най-новите съвременни цифрови технологии, използващ сензорни системи, които чрез поставяне върху тялото на човек, ще предоставят информация за едно напълно иновативно изследване на българското традиционно танцуване.

Останалите теми в конференцията обхващаха логистиката, музикалните практики, здравеопазването в Царство България, тракийските сватбарски оркестри, гайдарджийството, личността на шута по време на Средновековието и дори авторското право във фолклорните изпълнения и очертаващите се бъдещи проблеми, свързани с изкуствения интелект – все тематики, разгърнати с помощта на откритията на Наталия Рашкова и използвани като база от учени, работещи на територията на три континента.
Снимки: Десислава Шапкарова
От страх и съмнения до радост и подкрепа – българите реагират различно на предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. За някои то е логична стъпка към интеграцията ни в ЕС с обещания за стабилност и по-лесен бизнес, но високите цени и..
Осмият Международен конкурс за цигулари "Васко Абаджиев" ще се проведе в София от 20 до 23 ноември при рекорден интерес. Организаторите от Клуб ЮНЕСКО "Леонардо да Винчи" София са въодушевени от постъпилите 32 кандидатури от 14 държави, сред които Италия,..
Министерството на образованието и науката организира на 20 ноември национална кръгла маса на тема "Необходими ли са ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи?". Инициативата е съвместна с парламентарните комисии по образованието и науката и по..
Великотърновското Ново село е разположено на пътя между старопрестолната столица и град Севлиево. В землището му са откривани вкаменелости от миди,..
От страх и съмнения до радост и подкрепа – българите реагират различно на предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. За някои то е логична..
В "България днес" на 19 ноември слушайте: 04:30 - Актуално от България 17:34 – Фолклорна формация „Луди-Млади“ поддържа връзката с..