През 1018 г. след половинвековна борба Първото българско царство е завладяно от Византия. Въпреки многото въстания на българите властта на Константинопол продължава почти два века. През есента на 1185 г. или началото на 1186 г. в Търновград е вдигнато ново въстание от местните велможи Петър и Асен. Начинанието завършва след 3 години с възстановяването на българската държавност.

"Около въстанието на Петър и Асен има доста загадъчни моменти, някои от които са влезли в широка употреба", разказва за Радио България историкът от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" проф. Пламен Павлов. "Една от тях е, че въстанието е на самия Димитровден (26 октомври). Това практически не е възможно, тъй като те през октомври се срещат в Кипсела с византийския император Исак II Ангел в неговия лагер. Там става скандалът, където Асен заради “невъздържания му език“, както пише Никита Хониат, е наказан с удари по лицето. След което те вече започват наистина да действат за организацията и за подготовката на въстанието в много по-широки мащаби", твърди проф. Павлов.   

"От друга страна, да се отбелязва въстанието на Димитровден не е чак толкова неправилно, напротив, тъй като очевидно нагласите в самата България са много вече зрели за отхвърляне на византийската власт. Макар че, трябва да признаем, византийската власт в никакъв случай не е била слаба, включително и в Северна България. Старите ни историци смятат, че на север от Балкана на практика тя е символична. Това изобщо не е вярно", обяснява изследователят.

През август 1185 г. Солун – вторият по големина град в империята – е превзет и разграбен от сицилийските нормани. Най-вероятно български войници от византийския гарнизон изнасят чудотворната икона на Св. Димитър Солунски. Заедно с мощите на светеца иконата е пренесена в Търново. Братята Петър и Асен ги показват на множеството, когато е обявено въстанието при освещаването на новопостроения едноименен храм, посветен на чудотвореца. За да преодолеят страха сред българите от възможно възмездие на византийския император, водачите на бунта – братята Петър и Асен заявяват, че Свети Димитър вече е отметнал небесната си закрила за ромеите и е прехвърлил своите чудотворни сили в защита на Търново.

"Става дума за хора с дълбоки познания, за неслучайни хора. Не просто някаква недоволници, както погрешно приема и Исак II Ангел, който прави един поход, побеждава, прогонва ги и смята въпроса за приключен. Оказва се, че той не е познал и това го обяснява един византийски съдия – Лъв Монастерион. Той казва: "Иронично, нашият император е по-велик от Василий II, тъй като Василий II 50 години се бори с българите, а Исак с един поход ги победи". Този Лъв Монастерион е бил потомък на битолски род, там явно тези неща много добре се помнят и оттам е и тази ирония към императора, който е решил, че ще приключи с Петър и Асен за няколко седмици."

Професор Павлов смята, че в историографията погрешно се фаворизира само ролята на по-малкия брат Асен при възстановяването на българското царство. Докато цар Петър със светското име Тодор несправедливо е поставен на втори план. "Нашите стари историци се предоверяват на Георги Акрополит, един малко по-късен автор, който наистина казва, че българите не искали Петър за цар“, посочва ученият.

"Сред византийските автори най-много неприязън, най-много омраза има срещу Петър. Очевидно той е идеологът на движението. Но между Петър и Асен има някакво несъгласие или както го наричаше големият американо-руски византолог Александър Каждан – има разрив. Около 1193-та се стига до вътрешни несъгласия и Петър отстъпва първенството на Асен, без да се отказва от царската титла. За чуждите владетели, за чуждите дворове, владетелят е Петър. На какво се дължи този разрив? Ами Петър е бил привърженик на един по-умерен курс. Той си е давал сметка за силата на Византия и на Унгария като нейн съюзник. Докато радикалните сили са били оглавени от Асен, после очевидно от Калоян. Ако се замислим, може би по-прав е бил Петър", разсъждава професорът.

Заедно с други историци проф. Пламен Павлов отдавна настоява, че ако има братя освободители в българската история, то това са именно основоположниците на Асеновата династия. След 1185 година царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II успяват за само 40 години да превърнат Българското царство в решаващ фактор за политическите съдбини на Балканите.

"В нашето обществено съзнание има една мантра, че има братя освободители. Някои ги търсят на изток най-често. Други ги виждат на запад, а всъщност ние имаме такива братя освободители. Това са Петър и Асен, и Калоян може да прибавим, и те са една много достойна част от нашата история, когато сме се освободили наистина сами", казва ученият.