Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на българската музикална култура

"Боси времена" – спомен за детството

4
Снимка: БНТ-архив

През 1979 година на българските екрани излиза седемсерийният детски телевизионен филм "Фильо и Макензен" на режисьорите Димитър Петров и Владислав Икономов по сценарий на Свобода Бъчварова. Преди да започне първата серия, сценаристката и авторка на романа "Приключенията на Фильо и Макензен" с усмивка се обръща към зрителите: "Според мен човечеството се дели на две: от една страна са децата, от другата – възрастните. При това делене годините нямат никакво значение. Истинските деца знаят до края на живота си, че са деца и даже когато пораснат, скрито си пеят детски песнички… Смятам, че ние, децата, разбираме някои работи по-добре от възрастните. Те биха си спестили много сили да ни обясняват живота, и то погрешно". 

Свобода Бъчварова
На финала Бъчварова заявява, че "неизживяното детство е непоправим пропуск в човешката личност" и призовава "да не забравяме детството си, че сме деца – най-добрата част на човечеството, нали?".

Приключенията на две момчета от малък провинциален град по време на лятната ваканция през 1944 година и представянето на драматични исторически събития с неподражаемото чувство за хумор на авторите веднага се харесват. В следващите десетилетия сериалът е любим на поколения български деца, а музиката към него, създадена от Александър Бръзицов, се превръща в истински хит.

Кадър от филма „Фильо и Макензен“
Композиторът е роден около година преди събитията в сериала – през пролетта на 1943-та. Наследник е на изтъкнат български род от Македония, внук на публициста и преводача Димитър Бръзицов и син на прочутия журналист и писател Христо Бръзицов. Музикалният му талант се дължи на майка му – Катя Спиридонова, една от най-ярките български оперни звезди от първата половина на ХХ век, възпитаничка на консерваторията в Лайпциг и водеща солистка на Софийската опера, за която изтъкнатият оперен режисьор Михаил Хаджимишев казва: "Катя Спиридонова – това е българската Аида". 

Синът ѝ Александър започва да свири на пиано едва петгодишен, като ученик е част от любителски състави. Въпреки, че живо се интересува от класическа музика и джаз и учи частно при именития диригент, композитор и пианист Емил Георгиев, завършва Художествената академия със специалност приложна графика. Преди да се дипломира обаче – още 20-годишен, започва да пише музика. Първият му опит е съвместна работа заедно с Кирил Цибулка върху партитурата на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов. В следващите десетилетия Бръзицов се утвърждава като автор на филмова музика с принос за над 100 игрални, анимационни и телевизионни продукции. 

В началото на 70-те години на миналия век Александър Бръзицов се обръща и към инструменталните и вокални популярни жанрове. Работи със звезди: Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров. Създал е на над 150 песни, оркестрови пиеси, музика към театрални спектакли. Известен е и като един от водещите автори на аранжименти в българската забавна музика от 70-те и 80-те години на ХХ век.

Александър Бръзицов
На пръв поглед семплата, но изключително привлекателна, запомняща се от първо чуване главна тема на Александър Бръзицов в сериала "Фильо и Макензен" се превръща в образец за популярна вокална миниатюра с трогателния текст на изключителния поет Богомил Гудев (1935 – 1993), който със сигурност има детски спомени точно от 1944-та – времето на действие във филма. Завидното въображение на поета превръща мелодията на Бръзицов в спомен за малка уличка, по която тичат боси палавници, търкалят се парцалени топки и от време на време някой дори улучва нечий прозорец… Подобно детство не съществува може би повече от половин век. На финала на песента за порасналите "звездите вече греят отдалече с огън, който е студен". 

Непретенциозната, невероятно атрактивна мелодия и неповторимият текст, обработени филигранно от автора на аранжимента (знаменития композитор Стефан Димитров), стават още по-вълнуващи с гласа на интерпретатора – Орлин Горанов. Песента "Боси времена" е популярна и в изпълнение на Богдана Карадочева, но мъжкият глас подхожда повече на историята от първоизточника – филма за Фильо и Макензен. А великолепният, богат и кадифен, нежен и искрен, емоционален и затрогващ тембър на Орлин Горанов превръща скромната и семпла песничка в нещо повече от Образец на българската музикална култура. "Боси времена" – спомен за детството, което е чистосърдечно и не знае зло, спомен за изгубената ни невинност…

Снимки: БНТ-архив, Здравко Петров - БНР


По публикацията работи: Иван Петров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Денят на българския рок с мащабен концерт на легендарни родни групи

Концерт на супергрупата "Фондацията", рожден ден на Кирил Маричков и Ден на българския рок – тези три събития се събират в едно на 30 октомври в София  в зала "Асикс Арена" (бившата "Фестивална") от 20 ч. Големият концерт ще срещне на една..

публикувано на 30.10.25 в 08:25

Графа и Роби представят видео с кауза, заснето по истински случай

Като вече установено име на българската музикална сцена, Графа винаги подкрепя млади и талантливи артисти. Най-новата му песен "Всеки от нас" е в дует с Robi – особено популярен изпълнител от по-новото поколение. Видеото към песента заслужава..

публикувано на 29.10.25 в 10:15

Миро и ALMA отново в силен и емоционален проект – "Там"

Когато две звездни имена се съберат за дует, успехът е сигурен. Така беше в песента на Миро и ALMA "Повече", вероятно това ще бъде и съдбата на втората им съвместна песен – "Там". Създадена е по време на творческия лагер Sofia Songwriting Camp, като..

публикувано на 28.10.25 в 10:15