Вече 200 години бесарабските и таврийските българи милеят за своята прародина

В началото на войната между Русия и Украйна бесарабските българи по всички земи посрещнаха своя празник с молитва за мир. Почти четири години по-късно, изпълнени с още по-голяма горест, те споменават своя специален ден, разпръснати по света. Някои в окупираните територии, други останали без работа и далеч от близките си, трети сражавайки се за родината, а сред всички тях – най-окаяните, загубили свиден човек на фронта.

Дружество "Родолюбец" в София за поредна година отбелязва с концерт на изпълнители от Украйна и Молдова и представяне на алманах с творби на учители, ученици и краеведи Деня на бесарабските българи, възкресявайки въжделението на техните предци.

Галин Георгиев

Галин Георгиев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"На 29 октомври, когато (през 1838 – бел.ред.) е осветен храмът "Преображение Господне" в Болград, за 27-ма година ще повторим този, мога да го нарека, "сакрален прецедент" – казва Галин Георгиев, председател на културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи. – През 1938 г. потомци на бесарабските българи прокламират идеята това да стане техен празничен ден, но започва Втората световна война и тя не се осъществява. През 1998 г. дружество "Родолюбец" полага основите на този празник."

Дванайсетият пореден алманах "Родолюбец", с който ще се запознаят зрителите в столичния военен клуб, е изпълнен с публицистични материали за историята, културата и езика на българите в Бесарабия. Първият му раздел разказва за дейността на дружеството, насочена в тези трудни времена към създаването на по-добри условия за приемане на бесарабските българи в тяхната прародина, за обучението на студентите по 103-о постановление, за липсата на достатъчен брой места в университетите и проблеми, произтичащи от войната. Например в окупираните територии на Таврия приемният изпит трябва да се полага в друг район или зад граница, което сериозно възпрепятства желаещите да продължат образованието си в България.

"Специално място в алманаха сме отделили и за представянето на спектакъла, направен по романа "Преселници" на Константин Петканов, заедно със сценария на актьора и режисьор Владо Диков и включените в него песни – разказва Галин Георгиев. – За първи път имаме раздел, който отразява чрез ноти и слово някои от емблематичните стихотворения на Нико Стоянов, българин от село Новоивановка в Бесарабия. Именно той е авторът на знаменития стих:

Нико Стоянов

Напуснал свидните Балкани

не за да търси лек живот,

а българин да си остане

и да опази своя род!

Надяваме се някой да изпее този прочут химн на бесарабските българи. В алманаха се съдържа също част "Ранени думи", провокирана от войната, в която хора разказват за своята съдба и бягството си от Украйна към България. Тук е и материалът "Моите украинци" на Ценка Кучева, бивш преподавател в Болградската гимназия. Днес тя води курсове по български език в страната ни и в книгата разказва за срещите си с хората в Украйна и за техния живот у нас."

Ценка Кучева

Вече 200 години въпреки смяната на много политически режими – от царска Русия през Румъния и Съветския съюз и сега в независимите Украйна и Молдова, бесарабските и таврийските българи запазват своята идентичност, милеят за България и носят в сърцето си частица от своята прародина. "И макар да се изразяват на старинен диалект, те се завръщат в страната ни и протягат ръка към нея", изтъква Галин Георгиев.

"Много от тези хора са тук в резултат от войната – продължава той. – Уви, има доста нерешени проблеми, тъй като част от тях притежават българско гражданство и това не им позволява да се възползват от програмите за настаняване както всички украински граждани. От дружеството се борим да имат същите права – те са изключително работливи хора, българи от село Кубей например са наели земя в Обзор, където разработват градини и отглеждат най-различни плодове и зеленчуци. Т.е. това са изключително вярващи хора, дълбоко свързани със земята, приучени да работят и тази връзка е много важна за тях. И въпреки че живеят в чужди държави, до ден-днешен пазят това, което са пренесли от прародината."

Според Галин Георгиев дълг на България е да приобщи хората, носещи този демографски и културен ресурс.

"Държавата трябва да се погрижи за този "контингент", който има основа за говоренето на езика и може бързо да се внедри да учи и да работи в България, вместо да се наемат граждани от трети страни – категоричен е Галин Георгиев. – Ние си имаме хора, които много по-бързо биха се интегрирали в българските условия."

Множество събития предшестваха днешния Ден на бесарабските българи – сред тях двудневни празници пред Националния дворец на културата, организирани от Агенцията за българите в чужбина, и конференция на тема "Българите в Северното Причерноморие" в Института по етнология и фолклористика към Българската академия на науките.

Свързани публикации: