На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Идеята за този празник се ражда през 1938 г., когато в България тържествено е отбелязана 100-годишнината от освещаването на катедралния храм "Свето Преображение Господне" в гр. Болград в Украйна. На тази дата през 1838 година, след около петгодишно строителство се освещава трипрестолният храм. В изграждането му е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. С този празник се отдава дължимото уважение на бесарабските българи, участвали в борбата за национално и културно възраждане на българския народ и в строителството на нова България след Освобождението.

Но освен у нас, много бесарабски българи остават част от историята на историко-географската област, обхващаща територии в днешна Молдова и Украйна. Именно техния принос за съхраняването на църковния живот в Бесарабия разглежда в новата си книга българистът, доктор на историческите науки Иван Думиника. Изданието "Църковният живот на българите в Бесарабия (1812 – 1918)" запълва сериозна празнина в информацията за общността, тъй като до момента липсва изследване за историята на българските преселници там в периода, когато тази територия е част от състава на Руската империя и под каноническо подчинение на Руската православна църква. Освен това по идеологически причини, свързани с политиката на атеизъм в Съветския съюз, проблемът за църковния живот и служенията сред българските колонии беше забранен за изследователите. Предимство имаха темите, свързани със социално-икономическото положение на преселниците.

В интервю пред Радио България д-р Думиника признава, че първите му спомени, свързани с храма, са от великденските служби, на които неизменно присъства със своите родители в църквата "Света Параскева" в родния му молдовски град Твърдица, която не е била затваряна нито за момент от построяването си през 1842 година. Още от дете той си задава различни въпроси за историята на храма – как и защо българските преселници решават да построят тази църква, имали ли са проблеми? Въпроси, чийто отговор намира години по-късно, поставяйки си за цел да напише дисертация, посветена на духовния живот на българите в Бесарабия.

"В нея разглеждам духовния живот на свещениците, църквата, поклонничеството из светите места, религиозните тайнства и обреди, както и народното православие, както ние наричаме езическите обичаи, запазили се под някаква форма до днес. Разглеждам също историята на свещеническите родове Влайкови, Берови, Казанакли, движението на църковнослужителите, които започват да водят просветителски беседи и проповеди, следвайки пътя на светци като Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, но тук, в Бесарабия."

Проучвайки, Иван не открива сведения за свещеници в миналото на своя род, но признава, че семейството му е много религиозно:

"В рода ни съпругата на вуйчо ми прислужваше в църквата, а имаме и роднини, които пеят в църковния хор. Това обаче е в съвременността. В миналото на рода по майчина и по бащина линия не откривам сведения за такива."

Попитахме доктор Думиника има ли църковни ритуали, които се различават при бесарабските българи и у нас?

"Когато българите се заселват в Бесарабия, те навлизат в лоното на тогавашната Руска православна църква и това налага своя отпечатък върху църковното служение. Има разлики, свързани с датите (нов и стар стил), когато се почитат различните празници. Рядко срещан у нас е и т.нар. Сухинден – денят, в който бесарабските българи почитат своите мъртви близки. Те не го правят като нас на Задушница, а на Светли понеделник – първият след Великден." 

Повече подробности за традициите и обичаите, които съпътстват вярващите, ще откриете в ограничения тираж на книгата, достъпен за поръчка през фейсбук страницата на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".

Снимки: личен архив на Иван Думиника, eurochicago.com, ndb.md