Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на българската музикална култура

Марин Големинов - "Нестинарка"

Снимка: operasz.bg

"Може би името на никой друг български композитор не се асоциира така абсолютно с една единствена творба, както това на Марин Големинов" – започва статията на изтъкнатия ни музиколог Венелин Кръстев от прочутия сборник "Профили: Студии-есета за български композитори", посветена на най-дълголетния от българските музикални творци от второто поколение. И въпреки че Големинов е всеобщо признат като една от най-значимите личности в българската култура не само като творец, а и като музикален критик, диригент, педагог, общественик и академик, до днес в съзнанието на българите неговото име е синоним на един шедьовър – танцовата драма "Нестинарка", най-популярната и най-често играна българска музикално-сценична творба в света. Поставяна е в Чехия, Германия, Русия; представяна е от балетната трупа на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт. Версията, която Маргарита Арнаудова създава през 1978 г. за балет "Арабеск", е играна в над 50 държави и е емблема на прославената ни група за модерен балет.

Професионалното изграждане на Марин Големинов е свързано със забележителни творци – Добри Христов и Никола Атанасов в Музикалната академия в София, Венсан Д`Енди и Пол льо Флем в Scola Сantorum и Пол Дюка в Eсole Normale de musique в Париж, Йозеф Хаас и Карл Еренберг в Академията за музика в Мюнхен. Точно в центъра на германската провинция Бавария през 1938 г. е сложено началото на легендарната "Нестинарка". Идеята за музикално-сценично произведение преследва Големинов от няколко години: между замисъл на "хореографска поема" по стихове на Дебелянов и сюжети за опера. В навечерието на заминаването за Мюнхен той попада на разказа на Константин Петканов "Нестинарка" в списание "Изкуство и критика" и веднага разбира, че е открил дълго търсеното. Десетилетия по-късно в книгата "Зад кулисите на творческия процес" композиторът признава, че разказът на Петканов му се сторил като откровение: "все едно, че се е отворило небето и аз съм видял някаква светлина, която после съм се опитал да прехвърля в партитурата". Мисълта за опера веднага отпада: "В размисъл за средствата, с които ще превърна разказа в сценично драматично развитие, отсъдих недвусмислено, че няма да имам нужда от слово, а от ритъм и жест. Така дойде идеята за танцова драма". През 1939 г. композиторът предприема пътешествие до нестинарския край. Още тогава древният обред вече е на изчезване, но се съхранява в странджанското село Вугари (Българи). Пътуването не е лесно – от Бургас с кораб до Василико̀ (Царево), а оттам с кола нагоре в планината, където е скътано бедното селце. На място Големинов е смаян. Далечното минало сякаш е недокоснато от времето.

Процесията с иконите, хороводът под звуците на тъпана, писналите гайди, стъпките около огъня и танцът върху жаравата – всичко това става част от танцовата драма, съхранила цялата театралност на древния обред, както и мелодията, записана в село Вугари. В ефектните нестинарски сцени Големинов запазва първичната тръпка на ритъма, подсилва експресията и нажежава музиката до краен предел. Огромната палитра и звукова мощ на оркестъра не го изкушават и той оставя само шеметната мелодия и тревожния ритъм на тъпана. Нестинарското хоро е най-вълнуващият, най-атрактивен, но и най-агресивен момент в танцовата драма – еталон за екстатичност в световната музика въобще.

Разказът на Петканов е написан с пределна драматургична яснота, разделен на отделни сцени, развиващи се с логична последователност и театрална четливост и лесно е превърнат в либрето от Хрисан Цанков, по онова време режисьор в Народния театър. Ценни съвети на Големинов дава и директорът на балета на Софийската опера – Анастас Петров. Мистично обагреният сюжет взривява въображението на композитора. Драмата на младата нестинарка Демна е поетична и извисена. Според древния обичай нестинарите са избраници на свети Константин, който ги осенява с дарбата на пророци, а доказателство за тази дарба е способността им да танцуват боси върху разгорени въглени. 

Любовта и женитбата на Демна с другоселеца Найден привидно променят живота ѝ. Но в селото на мъжа си младата жена е посрещната враждебно: зли езици твърдят, че е обладана от нечиста сила. Животът със съпруга ѝ също не е радостен. Демна е различна, отбягвана и много самотна. Сред мъката у нея се пробужда повикът на кръвта – копнеж по нещо, което неудържимо я влече и обещава избавление. Грабнала иконата на свети Константин, Демна се хвърля в пламъците на домашното огнище, за да изгори в тях заедно със земните си неволи. Марин Големинов определя своята Демна като "трагично обречена героиня". Особено му допада двойнствеността на разказа – амалгама от староезически вярвания и по-нови християнски ритуали. Но най-голямото предимство на "Нестинарка" е фактът, че тя е танцов сюжет, в основата на който стои древен танцов обред.

Завършена през 1940 г., танцовата драма е представена за първи път на 4 януари 1942-ра в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов. Либретист и режисьор е Хрисан Цанков, хореографията е на изключително талантливата Мария Димова, възпитаничка на модерната танцова школа на Мари Вигман в Дрезден, декорите и костюмите са на Нева и Никола Тузсузови, а наричаната по-късно "първа дама на българския балет" – Нина Кираджиева, е първата впечатляваща босонога Демна на световната сцена. Новаторството и оригиналният музикален език на "Нестинарка" триумфират, а младият Марин Големинов се превръща в знаменитост за една нощ. 

В своите дневници той записва: "Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. "Нестинарка" беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата!". Безспорният хит на партитурата – Нестинарското хоро, изпълняван като самостоятелна концертна пиеса, е вдъхновяваща миниатюра, която не спира да възпламенява публиката от българските и световните концертни подиуми.


Снимки: Община Русе, личен архив, operasz.bg
По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

С концерт на Ars Nova Napoli София чества 2500 години от основаването на Неапол

Вълнуващо преживяване предлага Европейският музикален фестивал на столичните меломани на 10 ноември. 2500 години от основаването на легендарния с красотата си италиански град Неапол ще бъдат отбелязани със специално събитие – концерт на формацията Ars..

публикувано на 09.11.25 в 10:05
Снимка: Bulgarian Classical Concerts – Los Angeles

"Български класически концерти – Лос Анджелис" започват официално на 6 ноември

Новата фондация с нестопанска цел Bulgarian Classical Concerts – Los Angeles , основана от две изключително успешни и талантливи българки – цигуларката Благомира Липари и композиторката Пенка Кунева, с цел да се популяризира българската класическа..

публикувано на 06.11.25 в 10:20

Тоника СВ отбелязва 45 години на сцена

Една от най-популярните през 80-те години на ХХ век вокални групи – Тоника СВ – отбелязва своите 45 години на сцена с голям концерт в София. На 8 ноември в Зала 1 на НДК ще прозвучат най-големите хитове на групата, които се пеят вече от няколко..

публикувано на 06.11.25 в 10:15