При посещението на екип на Радио България на Българската православна църковна община "Рождество Богородично" в Женева, имахме удоволствието да се срещнем Венцеслав Събев – син на дългогодишния преподавател по църковна история в Софийската духовна семинария и в Духовната академия "Св. Климент Охридски", автор на учебник по църковна история проф. Тодор Събев. През 1979 г. проф. Събев е избран за заместник-генерален секретар на Световния съвет на църквите и остава на този пост цели 14 години – едно наистина високо признание за българския богослов. 

Неговият наследник Венцеслав Събев пристига в Женева още като дете и живее там до днес. Какво го е съхранило като българин и православен християнин в продължение на повече от 45 години живот в мултинационалния и мултирелигиозен град? Кои са факторите, необходими за създаването и функционирането на задгранична църковна община и какво дава тя на нашите сънародници? Това бяха въпросите, около които се разгърна разговорът.

"Бях детенце, когато ме доведоха родителите ми тук – разказва той. – И благодарение на българското училище зад граница и на църковни инициативи през последните 40 години успях да съхраня и език, и духовност. В Женева винаги е имало едно ядро от десетина българи от различни поколения, според които не политическата конюнктура или икономическите възможности са важни, а това да има богослужение на български език, когато има голям празник."

Водени от тази идея, те правят всичко по силите си, за да организират такива богослужения, макар и години наред това да не е структурирано и да няма нужната институционална форма.

• Българската православна църковна община в Женева - I част

Важно условие за създаването на църковна община, според Венцислав Събев, е наличието на нужната критична маса от заинтересовани хора, готови да вложат лично време и усилия в изграждането ѝ. Трябва да има ядро, определен брой хора, които ще участват активно и ще подкрепят инициативата, а това става възможно едва преди десетина години, когато повече българи се установяват да живеят и работят в Женева и района. Той уточнява, че към днешна дата има вече близо 3500 души в Женева и района на Женева и дори ако едва 1% от тях идват на службите редовно, това ще са 35 души. А ако дойдат 10%, това вече ще са 350 души.

Вторият фактор за изграждането на българска православна църковна община зад граница е доброто сътрудничество с местното българско училище. Самите учителки в него винаги са имали симпатии към идеята Църквата да бъде допълнително средство да се комуникира на български, да се говори за българския етнос, за вярата, за историята и за това българите да запазят своята идентичност и единство.

Третият фактор е българската дипломация, която в чужбина представлява Българската държава и от която нашите сънародници очакват юридическа, някаква финансова и морална подкрепа при учредяването на организациите си и при различни инициативи. А през годините посланиците се сменят и всеки от тях има по-голяма или по-малка духовна чувствителност и готовност да помага на процеса по структуриране на общността.

Четвъртият елемент са личните контакти, които българите, ангажирани в изграждането на новата църковна общност, имат с държавните власти и другите църковни общности в съответната държава в помощ на организирането на църковния живот.

И най-важният фактор е духовникът, който играе обединяващата роля за една църковна общност. От неговата личност зависи дали ще съумее да събере и обедини нашите сънародници или не.

В Женева тази синергия между Българската църква в лицето на Западно- и Средноевропейската ни епархия, нужният брой хора, заинтересовани да изградят църковна общност, българското училище и постоянното представителство към ООН се осъществява преди няколко години. Венцеслав Събев отбелязва, че се случва, и от тяхната обща воля се стига до реализацията на тази отдавна лелеяна идея. Въпреки трудностите и голямата ангажираност на хората нещата потръгват и днес БПЦО "Рождество Богородично" е факт.

"Разбира се, не е винаги лесно. Има личностен елемент, хората имат и други ангажименти, някои започват след първите възникнали проблеми да се отказват, възникват спорове, тъй като, както и в България, много често и българите зад границата много лесно се делят и спорят, това е част от културата, от битието на българите в България или в чужбина, но важното е, че се изгради това ядро. Мисля, че днес сме около 50 – 60 души, които редовно идват, които държат на общността и които се борят за нея", казва Венцеслав Събев.

Сред хората, които се открояват с особени заслуги за общността, той изтъква диригента на църковния хор Станислава Нанкова, която ръководи няколко хора в Швейцария, както и сегашния председател на църковното настоятелство Нели Цонева. Тя влага в църковното дело и енергията си, и всички контакти, които има, за да разшири тази общност.

Като особеност на църковната ни общност Венцеслав Събев отбелязва, че Женева е глобалният център на много важни международни организации, където се разглеждат целите на ООН за устойчиво развитие. Фактът, че Българската православна църква има юридическо присъствие там е много важно. Когато тече диалог по определена тема – религиозно образование, социална помощ, превенция срещу насилие в детските години, по биоетични и други теми, с достъпа си до тези световни организации нашата църковна общност в Женева има възможност да следи обсъжданията и да заяви позицията на БПЦ по съответните въпроси.  

И въпреки че като съветник на някои неправителствени организации, университети и академични институции от Швейцария, Близкия Изток, Централна Азия Венцеслав Събев се занимава именно с диалог между институции, той подчертава: "Като говорим за диалог, не бива да забравяме, че институциите могат трудно да говорят, но когато хората заговорят, душите се приобщават и хората се прегърнат и запеят заедно, се получават нещата".

• Българската православна църковна община в Женева - II част

За г-н Събев църковният живот в българските православни общности зад граница дава на нашите сънародници нещо, което никоя друга организация и общуване не може да даде – възможността да се молят заедно, заедно да участват в богослужения.

"Виждам в духовното общение между българите тази потребност да сме си заедно, да си се виждаме, но едно е да се видиш на кафе с приятел, а съвсем друго е да можете да се помолите заедно. Съвсем друга е енергията и съвсем друго е възпитанието, което даваме на децата си. Възможността да чуят тези молитви, да чуят тези песнопения, това го нямаме във всички тези международни сфери на общение, на диалог" – казва Венцеслав Събев и бърза да поясни, че нашият език и писменост, нашата история и православната ни вяра ни сплотяват като българи, но същевременно ни оставят с отворени сърца към другите народи и култури:

"Аз лично винаги търся мостовете, нещата, които ни свързват, а не елементите, които ни разделят – казва той. – Всеки вярващ, каквато и да е неговата вяра, е посланик на доброто. Когато вярваме в Бог, ние носим послание за мир, за разбирателство, за приятелство, за любов. Това е силата, която имаме ние, вярващите. Православието носи и нещо друго, различно, което ние добавяме, но първото съобщение е за мир и любов."

Снимки: Александра Карамихалева