Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образци на българската музикална култура:

"Хора и улици" от култовия филм "Момчето си отива"

Кадър от филма „Момчето си отива“
Снимка: архив

Когато на 19 май 1972 г. на българския екран за първи път е представен кинохитът на режисьора Людмил Кирков "Момчето си отива", авторът на саундтрака – уважаваният и търсен композитор Борис Карадимчев, е на 39. Образованието му е впечатляващо: завършил е Музикалната академия с двете най-престижни специалности – оркестрово дирижиране и композиция, в класовете на най-реномираните педагози – проф. Асен Димитров и проф. Панчо Владигеров. Първите му творчески опити са в класическите жанрове. С популярна музика започва да се занимава през 50-те години на ХХ век, когато работи с формацията "Джазът на младите". Първата му авторска песен е създадена през 1962 г. и записана от Емил Димитров. Карадимчев е един от водещите композитори, които подават ръка на бийт-групите от края на 60-те  у нас, като "Щурците" и "Сребърните гривни". Песента му "Бяла тишина" по текст на Богомил Гудев в изпълнение на Георги Минчев и "Щурците" печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1967 г. и се превръща във вечен български хит.

Борис Карадимчев

Сред певците, за които пише, са Маргрет Николова, Боян Иванов, Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Богдана Карадочева, Маргарита Хранова, а сътрудничеството му с рок групи като "Фактор" и "Тангра" ражда истински образци в стила на мелодичния рок. В интервю за сайта cinefish.bg, Борис Карадимчев разказва, че сериозният му път в киното започва от покана от режисьора Людмил Кирков да напише музиката към филма "Шведските крале" от 1968 г. Преди това Карадимчев е работил само със Зако Хеския за "Началото на една ваканция": "Оттам нататък съм писал музиката за всички филми на Людмил с изключение на два, чак до смъртта му. Аз имах голямо притеснение с Людмил по "Шведските крале", защото изведнъж усетих сериозността на заниманието. Той беше много музикален, сподели ми, че е слушал редица мои неща… ". След още две съвместни ленти – "Армандо" и "Не се обръщай назад", идва едно от най-искрените и фини творения в българското кино – "Момчето си отива". Изчистената и естествена образност, романтичната атмосфера, изкусният сценарий на Георги Мишев, трогателният главен герой на Филип Трифонов и майсторската партитура на Борис Карадимчев превръщат филма в култов образец за поколения зрители. За великолепната лирична миниатюра "Хора и улици" композиторът споделя: "Стойностната музика е по-задълбочената музика, тази, която носи различни настроения в себе си. Дори когато картината не е толкова тежка или драматична. Но така е и при хората. На който му е лесно – морето му е до колене. Задълбоченият човек, мислещият, не се усмихва толкова лесно".

Запитан коя част от творчеството си харесва най-много, той казва: "Може да се каже, че във филмовата музика имам по-интересни изяви. Но едно е това, което на мен ми харесва лично, а друго е коя музика ми е донесла по-голяма популярност. Песните от филмите, например, са ми донесли много признание. За мен по-интересна, предизвикателна, сложна, е инструменталната музика към филма. Но като професионалист не би трябвало така да разсъждавам. "Хора и улици", например, предложих на "Златния Орфей". Там тя не получи никаква оценка. А после се появи в "Момчето си отива" и вече дълги години е известна, популярна и харесвана".

Кадър от филма „Момчето си отива“

Повече от половин век "Хора и улици" е визитна картичка и на именитата българска певица Мими Иванова, която в интервю за bTV разказва, че е получила предложение от Борис Карадимчев да изпълни песента, когато е работела в оркестър "София" заедно с Паша Христова, Мария Нейкова и Борис Гуджунов. По онова време не е било прието в концертния репертоар да се включват песни от филми, а и "Хора и улици" е много кратка – само около две минути, тъй че: "Тя си остана в студиото. Лепна като хубава дреха, ушита за този филм, където играят тези прекрасни актьори – светла им памет на всички. Филмът е чудесен! Много го харесват хората - елегантен, изискан, интелигентен. Имаше друга атмосфера, много различен като че ли… Винаги, когато прозвучи тази песен, съм усещала - аз самата за себе си, как се извисявам. Има нещо много чисто в нея, много детинско, много романтично. И това се предава на публиката… Тази песен носи някаква хармония, равновесие, някакво по-различно, пречистващо чувство. За мен е щастие и огромен късмет, че се падна да я изпея аз, заедно с един прекрасен изпълнител, който много ми липсва – Борето Гуджунов… Благодаря и на Борис Карадимчев. Считам я за една от емблемите в моя репертоар".


Снимки: ubc-bg.com, архив, Facebook/ Подкаст "Филмотечно"

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Без теб" – първа съвместна песен на група "Хоризонт" и Мариана Попова

Рок музикантите от група "Хоризонт" и певицата Мариана Попова записаха съвместна песен – "Без теб". "Познаваме Мариана от времето, когато пееше в една много здрава банда ("Кокомания"). Още оттогава ни е любимка с блендата, която има в гласа си,..

публикувано на 22.11.25 в 10:15

"Седни до мен, приятелю" – Стефан Димитров и Стефан Диомов на една сцена

"Такъв е животът" – под това мото ще премине концертът на 19 ноември, в който композиторът Стефан Димитров събира на една сцена легендарни имена като Богдана Карадочева, Михаил Белчев, Братя Аргирови, Мими Николова, Дони, редом до млади, но вече..

публикувано на 19.11.25 в 08:35

Емануил Иванов за музиката на Дебюси и предизвикателствата пред пианистите в XXI век

"Всеки прелюд на Дебюси е един съвършен музикален свят" – така пианистът Емануил Иванов отговаря на въпроса за любимата си част от музикалната програма, която подготвя за публиката в София. По прелюдиите на Клод Дебюси работи още от дете, а сега за..

публикувано на 17.11.25 в 12:15