Огнедишащ змей ще посреща посетителите на първия Музей на ютията на Балканите, който се открива на 21 ноември в Пловдив. От устата му ще се отронват думи на насърчение – с жадни за нови знания очи хората да се потопят в историята на уред, възникнал сравнително скоро след появата на човека на тази Земя.

Още с пристъпването на прага на музея ще възникват множество въпроси, уверява уредникът в Регионалния етнографски музей Грозделина Георгиева: "Защо върху ютиите има обемни фигурки на богове и богини, на петлета и дяволчета, на лотус и италианската вълчица с Ромул и Рем?".

Оказва се, че този уред векове наред е служил не само да изглажда тъканите, но и да краси дома. Той възниква веднага щом пещерният човек захвърля кожите.

Откъде идва думата ютия в българския език и откога:

"Първите ютии представлявали камъни, които чрез затопляне успявали да изправят нагънатите нишки, заменени по-късно от парчета метал, нагорещявани в огнищата – разказва уредникът. –В музея ще научите например, че в римско време тя е била изработвана от нетраен материал и можем да разберем как е изглеждала само от рисунки и стенописи. Тук ще видите и някои от най-древните ютии в източния свят – китайските, използвани за гладенето на коприна от IV век пр. Хр. до средата на XX век. С помощта на снимков материал, изображения и анимация ще се запознаете със символите върху много от ютиите, които освен обемни фигури имат и гравюри с кораби, змейове, грифони. Въобще ще се потопите в символен свят, който се представя чрез един наглед прост уред."

По българските земи ютията се използва от праисторически времена. През XIV век майсторите започват да я изработват от парче желязо и в музея могат да се видят ранните абаджийски уреди, наричани "гъски" заради странния им вид – в експозицията  е предвидена специална зала, посветена на българското производство на ютии:

"У нас по-популярна става шведската въглищна ютия, която работи с нагорещени въглища – продължава разказа си Грозделина Георгиева. – В същото време някои от заводите в Казанлък произвеждат уред с коминно тяло, но коминът за извеждане на парата е разположен в задната част, а не отпред, както в английския тип. С тези тежки ютии са се изглаждали военните униформи. Пловдив пък е бил първенец с около шест фабрики, които са произвеждали въглищни ютии и впоследствие се обединяват в държавното предприятие "Балкан". От 1953 г. паралелно започва да се използва и въглищната, и електрическата ютия."

И тъй като ютията била многофункционална вещ, в музея е създадена специална зала, в която може да се види как през XIX век започва да се изработват прототипи на работещи ютии с украса, служещи и като кутии за цветя, яйца и дори скривалище за писма. Подобни уреди от порцелан например се продавали в сувенирните магазини, тъй като хората открили, че излъчват собствена красота и стоят добре на полицата в дома.

Друга интересна подробност е, че ютията дълги години не е била женски уред заради теглото й, достигащо понякога цели 10 килограма. Наистина ли мъжете са се грижили за красотата на облеклото на своите дами? "Разбира се, нашите абаджии и терзии са били мъже, защото много трудно жена би се справила с т.нар. гъска", отговаря Грозделина Георгиева. В миналото е имало и различни ютии в зависимост от елементите на дрехата.

“Имаме панталоногладачка, имаме за вратовръзки, за дантели – дава примери уредникът. – Ютията неизменно е свързана не само с тъканта, но и с развитието на моделите. Ако у нас през XVII век се е ходило с носия и не е имало необходимост от фини ютии, тъй като не са могли да изглаждат грубата аба, спомнете си какви рокли и мъжко облекло с яки с дантела е имало във Франция, в Австро-Унгария. Затова и можем да кажем, че това е уред, който го владее модата."

Цялата хронология – от каменния до най-съвременния уред, който дори не докосва тъканта, може да се проследи в залите на музея, възникнал сякаш по чудо в Пловдив. Неговата история започва с една намерена на улицата въглищна ютия с главата на богинята Атина Палада, запалила нечия колекционерска страст.

"Художникът Димитър Добрев, който е нашият дарител, стои в основата на тази мащабна операция да създадем Музея на ютията и така да осъществим неговата мечта – казва Грозделина Георгиева. – Преди много години той остава впечатлен от този толкова елементарен уж уред, виждайки в него произведение, изработено от художници и скулптори. Атина Палада е направена толкова фино, че си личат къдриците, очите, шлема на главата й, защото това е богинята, родена от бедрото на Зевс, богинята не само на мъдростта, но и закрилница на женските занятия като тъкачеството. И Димитър Добрев събира тази полуразпаднала се ютия, поправя я, слага й дръжка и успява да я закрепи. Оттогава цели 40 години събира тези уреди и идва моментът те да намерят дом при нас. Дори и през последната година той се обаждаше и казваше, че е събрал още, а на думите ми, че са достатъчно, отговаряше: "Човек като види красота и не може да спре"."

• Събирачът на ютии – художникът Димитър Добрев от Пловдив

За съжаление, дарителят не дочаква да види музея на мечтите си, събрал благодарение на неговата щедрост над 1200 реликви от цял свят.

Снимки: Регионален етнографски музей – Пловдив, btvnovinite.bg