На 23 и 24 ноември, в Нарва и Талин, Симфоничният оркестър на град Нарва с главен диригент Анатолий Шчура представя интригуваща програма, съставена от творби на Моцарт, Шнитке и българската композиторка Александра Карастоянова-Херментин.
Диалогът между класика и съвременност започва с Моцартовия Концерт за пиано в Ми бемол мажор "Jeunehomme" в изпълнение на българската пианистка Надежда Цанова, последван от току-що създадената творба за пиано и оркестър "Vualles" на известната представителка на европейския музикален авангард – българката Александра Карастоянова-Херментин, която от десетилетия живее и работи в Австрия, а преди около година бе удостоена с Großer Kunstpreis des Landes Salzburg – най-важното отличие в областта на културата на град Залцбург.

Концертите са част от програмата на Международния музикален фестивал "Евгений Мравински", основан в Нарва през 1995 г. в памет на легендарния руски диригент, приживе тясно свързан с Естония. В специално интервю за Радио България Надежда Цанова подчертава своите пристрастия към съвременните български композитори:
Още от дете Надежда Цанова изпълнява известната клавирна "Токата" на Васил Казанджиев. Идва момент, в който именитият ни композитор ѝ посвещава няколко произведения.
"Смятам, че всеки един български изпълнител трябва да се докосне до този стил, защото имаме прекрасни, много стойностни композитори, които, за съжаление, не се представят достатъчно. В момента реалността в България е такава, че публиката не е научена как да слуша такава музика – за съжаление… Смятам, че българската публика трябва да се образова... Трудна е музиката наистина, не е за всеки, но чрез определено образование и насоченост на публиките това би могло да се промени".

Цанова подчертава, че някои от най-успешните ни в момента композитори творят и живеят в Европа: Александра Карастоянова-Херментин е във Виена, Божидар Спасов – в Германия, Ясен Воденичаров – в Париж. Старият континент може да се похвали с много фестивали и конкурси, насочени към специфичната съвременна музика. Има и публика за нея, тъй че пианистката вярва, че и българите могат да се научат да възприемат това много качествено изкуство.
На концертите в Естония Александра Карастоянова-Херментин сама ще представи част от своя нов концерт за пиано, а българската му премиера предстои през 2026 г. и ще бъде осъществена от Надежда Цанова, която споделя мисли на композиторката за новата творба:

"Отдавна ме вълнуваше възможността как съвременното композиторско мислене може да пречупи и да преосмисли идеята за романтична изразителност. Аз използвам част от обширен материал, натрупан в резултат на дългогодишни търсения на пианистични фактури... Заглавието Vualles само по себе си е изкуствено - френското "Vu" (видяно) с немското "alles" (всичко), заглавие с два езика, подчертаващо тази двойственост на музикалният език. По същество, това е отражение на всичко преживяно, претворено в сега. В основата си бавно произведение, тук присъства и факторът виртуозност, както например в соло каденцата. Има частично и алюзии, на места пластове с цитати от Концерта за виола на София Губайдулина. Аз се обръщам тук към тонални центрове, към мелодичното начало, към това много важно съотношение между полюсите дисонанс и консонанс, работейки както в посока на един вид отдалечаване или това, което може да по-близко и по-разбираемо" – казва Александра Карастоянова-Херментин .

Надежда добавя, че програмата им в Естония е чудесно съчетана с изключително интересното произведение на Алфред Шнитке – "Moz-Art a la Haydn", което идеално допълва връзката между Моцарт и концерта на Александра. Съвместната изява на пианистката и композиторката в Естония внася ярък българо-австрийски акцент в програмата на фестивала "Евгений Мравински".
В следващите месеци на Цанова предстои реализирането на диск, съчетаващ двата клавирни концерта на Дмитрий Шостакович и творбата за пиано и струнен оркестър "Виртуозни движения" на Васил Казанджиев:

Четиресет български училища в 22 американски щата са превърнати във втори дом за децата на емигрантите ни. В тях не просто се ражда приемственост между поколенията и се преподават знания за българската история, традиции, култура, но и се създават..
По-малко от два месеца преди 2026 г., когато програмата за чужбина на БНР ще отбеблежи своята 90-а годишнина, в студиото на Радио България посрещнахме Хелмут Мат – писател, радиожурналист и поет, който от много години поддържа специална връзка със..
За Криси Бранд, журналист на свободна практика и многогодишен радио ентусиаст от Обединеното кралство, пътуването до България не започва с обаждане до туристическа агенция или билет за нискотарифна авиокомпания. Началото му идва преди няколко..