НАТО обсъжда изграждането на командни центрове в България и още пет страни от Източна Европа
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обоснова разкриването на командни центрове в България и още 5 страни от Източна Европа с необходимостта Алиансът да гарантира сигурността на всички съюзници срещу всякакви заплахи. Столтенберг отговори така на въпроса смята ли, че има реална заплаха от руска агресия срещу България, Румъния, Полша или балтийските страни, където ще са новите НАТО-вски центрове:
Няма конкретна, непосредствена заплаха. Но това, което правим, е, от една страна, в отговор на поведението на Русия на Изток – промяната на граници със сила, анексирането на част и дестабилизацията на Източна Украйна, както и това, на което сме свидетели в Грузия и Молдова. От друга страна – предприемаме мерки и в отговор на предизвикателствата от юг. Целта ни е да гарантираме, че НАТО и в бъдеще, и в променяща се обстановка, ще може да защити всяка страна съюзник срещу всякакви заплахи.
Решението за разкриване на командните центрове се очаква днес, както и за създаване на специални сили за бързо реагиране.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви преди началото на днешните консултации в Брюксел, че очаква министрите на отбраната от Алианса да одобрят увеличаване на силите за реагиране от 13 хиляди на 30 хиляди души. В това число трябва да влязат около 5 хиляди бойци, които ще могат да бъдат задействани в рамките на няколко дни, каза Столтенберг. Той подчерта, че плановете са отбранителни и в отговор на "агресивните действия" на Русия и анексирането на Крим.Днес ще предприемем още стъпки, за да направим силите си по-готови и по-адекватни. Ще решим размера и състава на новите сили за бързо реагиране, за да сме сигурни, че могат да бъдат разположени за дни. Ще вземем решение и за създаването на комнадно-контролни центрове в шест от източните страни-членки.
В новите НАТО-вски командни центрове в България, Румъния, Полша и трите балтийски страни, няма да се разполагат нито бойна техника, нито въоръжени сили. Там ще работят равен брой офицери от НАТО и страната домакин, които ще имат координационни функции при учения, преминаване и пребиваване на войски, или при необходимост от разполагане на силите за бързо реагиране.
Тези сили се очаква да включват между 5 и 6 хиляди военни. Точният им брой ще бъде определен днес и ще може да бъде променян при промяна на рисковете за евроатлантическата сигурност. Те ще имат готовност буквално до дни да се намесят в изложени на опасност съюзнически страни.
И командните центрове по източния фланг на НАТО, и спецсилите за бързо реагиране са част от новата стратегия за готовност за реакция на променящите се предизвикателства. Те са свързани най-вече с агресивната руска политика в Украйна, с растящото влияние на джихадистите от "Ислямска държава", с продължаващата нестабилност в Близкия изток и Северна Африка и увеличаващите се бежански вълни, обясняват представители на Алианса. Те обаче категирично подчертават, че всички мерки, които НАТО предприема, имат отбранителен, а не нападателен характер, и не са насочени срещу никоя конкретна страна.
БНР подкасти: 
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
