Приказният комплекс на майстор Рачо Ангелов - между емоцията и нормативната защита

Разговор на Гергана Гайдарова с арх. Радосвета Кирова (Трасформатори) и Ивайло Иванов и Сюзан Таки (Истината за една приказка)

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рачо Ангелов е бил самоук творец, непризнат от професионалната организация СБХ поради баналната липса на образователен ценз, а може би и поради свободата на духа му. Извайвал детайлите си с подкрепата на тези, които случайно са се натъкнали именно на този дух.

Това разказват инициаторите на кампанията "Истината за една приказка", чиято цел е да се възстанови дървеният комплекс, дело на майстор Рачо Ангелов, който софиянци помнят като едно от най-интересните места в Борисовата градина. Ивайло Иванов и Сюзан Таки гостуваха в "Радиоприемница", за да разкажат повече за културната забележителност и нейната ценност.

Ние не желаем да помним, ние желаем да преживяваме живото битие. За нас удоволствие е всяко чувство, което кара сърцето да трепне. София е пълна с такива сгради, както и изобилства от прекрасни паркови места, сред които можете да видите забавляващи се и преживяващи градското битие хора. Не е възможно жив човек да е пред комплекса на Рачо и след това да си тръгне безразличен. Това е нещо, което те пренася в други светове, разказва Ивайло Иванов. Снимка

От няколко години като доброволци заедно със Сюзан Таки провеждат подписка, с която от една страна да популяризират делото на Рачо Ангелов, от друга да съберат "живите" спомени на софиянци за него. А това е особено необходимо, тъй като през 2008 година комплексът е преместен на части в Равадиново, където днес е експониран извън естествената си среда и без оглед спецификите на произведението.

В разговора ни участва и доктор архитект Радосвета Кирова от сдружение "Трансформатори", която допълни: За мен случаят е интересен, защото това е една творба, създадна не в частен имот. Над 80 процента от обектите с юридическа защита попадат в частни имоти. Всъщност едва в последните години инициативи с държавно финансиране може би ще имат шанс да станат недвижими културни ценности (б.а. новото нименование на паметници на културата).

Комплексът е обявен за недвижим паметник на културата от етнографски тип през 1997 година, което значи, че такъв комплекс по никакъв начин не може да бъде преместван, разпарчетосван, разхвърлян на различни места, различни от виждането на автора, уточни Сюзан Таки.

Въпреки това архитект Кирова поставя още няколко важни въпроса за бъдещето на комплекса: как той ще се стопансива, ако се върне в София, има ли средства за това, както и експерти, които да успеят да го възстановят в автентичния му вид.

Още по темата - чуйте в звуковия файл.