Всяко време има собствена трактовка на труда. Имаше години, когато на 1 май единогласно екваше дружна песен за възхвала на творците на благата, а днес химнът на труда всеки пее с различна мелодия и от липсата на хармония удовлетворени няма – нито работещите, нито работодателите, нито регулиращите трудовия пазар:
Трудът е песен, но на никой не му се пее, а му се плаче. Трудът в България се е обезценил. Няма труд, а там , където има, никой не го плаща, никой нищо не работи.
Пълни са кафенетата. Защо хората не са на работа? Помощите направиха хората мързеливи - коментират врачани.