Онова, което не ми харесва, и което виждам през целия днешен ден, е това непрекъснато съшиване на дрехата на врага и опита да напъхаш опонента си в тази дреха. Умберто Еко има едно хубаво есе: "Да направим врага". В момента българските политици много усърдно са се заели да направят врага, защото виждате ли, врагът ще разруши всичко, пък ние ще бъдем спасители на всичко. Това е една семпла политическа реакция и аз мисля, че българският народ, в случая действащ като избирател, започва да се осъзнава и да прави разлика между хора, които искат да го плашат, и хора, които искат да му помагат.
Стефанов оцени като положително явление гласуването на референдума и коментира, че вотът е показал ясно радикализирането на обществото по отношение на привилегиите на политическата класа.
Някъде развих тезата, че партийните марионетки не могат да бъдат народни представители. Тези хора застават на тесния рубеж на партиите си, а в крайна сметка има нещо, което се нарича национална политика и говоренето в друга посока ще бъде губещо. Да, Референдумът свърши своята роля. Нещо повече! Според мен той е зърното на нов политически проект.
Писателят отбеляза, че хората търсят нови алтернативи и обясни с това изборния успех на Румен Радев:
Ако силата, която го излъчи коалиционно или там чрез инициативен комитет, беше извадила някои от традиционните си номенклатурни фигури, тази партия щеше да бъде в рамките на 15-17 процента, което ѝ вещаеха и социолозите в електорален план. А тя отиде, благодарение на тази несистемност на избор на един друг, различен човек, на повече проценти. Така че тези ходове са тактически правилни, първо, и, второ, те показват, че на избирателя, на народа му е омръзнала въртящата се непрекъснато политическа номенклатура. В България политиците се възприемат като тежка номенклатура и това е вот срещу тази политическа номенклатурност.
Относно балотажа – Стефанов коментира, че всичко може да се случи.
Интервюто на Емилия Антова с Валери Стефанов можете да чуете от звуковия файл.