Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Според народния календар, от 15 юли започват горещниците. Наричат последователно трите дни: Чурлига, Пърлига, а 17 юли – Огнена Марина. Името Марина означава слънчева и морска. Носи двоен заряд: на огъня и на водата. В християнството се почитат три светици: Марина от Агуа Сантас, Марина Сирийска и най-известната в нашия географски регион – Марина Антиохийска. Тя била дъщеря на езически жрец, който решил да я омъжи насила за управителя на източните римски провинции. Девойката не се съгласила. Подложили я на всякакви мъчения, включително с вода. Затова Св. Марина е приемана като закрилница срещу болка и рани. В иконографията обикновено е изобразявана на трон. Лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст. Но има и други икони, на които с една ръка държи дявола за косата, а с другата го удря с дърво – да не пакости. В народните вярвания у нас Св. Марина е символ на небесния огън, закриля жътвата, нивите, сеитбата. Но също е покровителка на брака, водите и Южното Черноморие. Празникът на Созопол е на 17 юли. Митрополитската църква в Пловдив носи името на Св. Марина. Интересно е, че много храмове, манастири и местности с лековита вода има в Североизточна България, където ще чуете дори поканата: „Да идем на Маринка”. Всяка година на 17 юли буквално поклоннически колони тръгват към манастира „Св. Марина” край с. Каран Върбовка – Русенско. Легенда разказва как някога на този ден болното дете на имотен турчин си измило очите с вода от лековитото аязмо и прогледнало. В знак на благодарност турчинът дарил земята и извора – да носят радост на повече хора. Едноименни манастири и църкви има в село Сеново, Силистренско, в с. Ботево – Варненско, в с. Кесарево – Стражица. Във Велико Търново църквата „Св. Марина” е строена от майстор Кольо Фичето. Казват, че Света Марина се явява в съня на хората и им дава съвети как да се избавят от болест и нещастия.
За нашите предци огънят е благослов, получен като дар от Бога. Той се пази в огнището на дома цяла година. Когато Старият Огън, Старото Слънце се умори, то трябва да се угаси и да се изпрати с голяма почит, за да не се разсърди, да не предизвика пожар и да унищожи реколтата. Ритуалното почитане на Старото Слънце започвало от Петровден. Загасвали го на 15 юли, първият ден от Горещниците. Оставяли го да си иде с добро. А на 17 юли, в Деня на Огнена Марина, със специален ритуал запалвали новия Млад огън. Прескачали го за здраве. Всяко семейство си вземало от новия огън, за да запали отново домашното огнище. Според традицията, по време на горещниците не се работи. Разказват, че един богат стопанин не почел празника. Пратил жетвари на нивата. Припламнал огън и унищожил посевите. Едва когато богаташът се примолил огненият ад да спре, пламъците утихнали. Стопанинът се разкаял: „Прости ми, св. Марино, ти палиш, ти гасиш”.
Казват, че на 17 юли и от най-пресъхналите извори блика вода. Тя притежава голяма сила. Горещници – време на огнени страсти и на сърдечни изцеления. Време да започнат седенките. Обредното „заклаждане” на първата седянка ставало с дълги стъбла от тиква. Момите ги събирали и наричали „тъй да се влачат ергени по тях”. Край Новия Огън слагали мокър конец: „Тъй да съхнат по тях ергените”. Забождали хурките в мравуняк: „Тъй да пъплят ергените”. Юли – месецът на горещници и на чудодейната сила на водата. Още интересни истории и посоки, свързани с тях, чуйте в предаването „А сега накъде”.
Дождь / Снег
Дождь
Ливневый снег
Снег
