Българско народно предание, представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги. Приживе те се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Преди да тръгнат Георги казал на Димитър, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. Минало време и това се случило. Димитър веднага тръгнал към Георгиевата страна на света където заварил страховита ламя, която вече била убила Георги. Притиснал Димитър ламята и поискал тя да му даде душата на Георги. Неспособна да победи светеца тя му дала каквото искал. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Разделили годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.