Екстремизмът – нов феномен за Балканите, какви са рисковете

Убитите в терористични нападения по света са се увеличили с 80 процента през 2014 г., сочи Глобалният индекс на тероризма за 2015-та. Според изследване на Института за икономика и мира, потокът на чуждестранни бойци към Сирия и Ирак продължава и през 2014-2015. Въпреки че Русия и западните страни имат най-висок процент от държавите, където мюсюлманското население не е преобладаващо, според индекса има и немалък брой чуждестранни бойци от Западните Балкани. Феноменът екстремизъм за Радио България коментира Скъндер Пертеши – изследовател в Косовския център за изследване на сигурността. Според него, екстремизмът на Балканите идва от Египет още по време на войните в Босна и Косово.

Екстремизмът или радикализацията е нов феномен не само в Косово, но и в региона, но не е нов феномен в глобален план. Бойци от Балканите, които отиват да се бият в Сирия и Ирак, не е задължително да изпитват омраза към Запада. Те най-често заминават да подкрепят мюсюлманите, но без знание свършват като част от екстремистки групировки. Феномен, който нараства – беше, е и ще продължава. Според анализатора, профилът на бойците е предимно необразовани млади мъже, живеещи в тежки социални и икономически условия. А основните причина са многообразни: грешна представа за религията, недобро образование, корумпирана политическа класа, слабото икономическо развитие и изолация на Западните Балкани.

Борбата с екстремизма Скъндер Пертеши вижда не като борба със субектите, а със самата идеология.

Екстремизмът не се бори с наказателния кодекс, или ако изпратиш всички в затвора. Има много лидери, които са били в затворите и именно там у тях се е зародила идеята да основат екстремистки организации. Не се води борба със затвори, а с дългосрочни социални политики и с програми за реинтеграция. Екстремистките групировки не могат да бъдат преборени от секулярното общество. Екстремизмът трябва да се бори от мюсюлманската общност, тъй като те се смятат за мюсюлмани, а самата мюсюлманска общност счита, че те са излезли от вярата. Сътрудничеството с мюсюлманската общност е най-силното оръжие срещу ИДИЛ. Светските общества в Европа и при нас трябва да са малко по-отворени към вярващите. Защото вярващият не значи, че е екстремист. Не е задължително човек да е екстремист ако има други вярвания. Нека отворим дебата за това какви проблеми имаме и да ги оправим. А не да позволяваме на екстремистките групировки да се възползват от нашите взаимни несъгласия, призовава Пертеши.

Какъв е рискът за Балканите, когато тези хора почнат да се завръщат в родината си?