Месецът беше наситен с вълнения за израелските меломани. Първото голямо събитие беше концертът в чест на дългогодишната директорка на телавивската опера Хана Мунц – човекът, който създаде стила на театъра, през дългите години на своето управление създаде поколения любители на този вид изкуство, а и формира техния вкус и изисквания. За бенефиса прелетяха на свои разноски артисти от цял свят. Други, които не успяха да дойдат, като Пласидо Доминго, който е започнал своята кариера в Израел, изпратиха музикални честитки.
Операта „Норма“ от Белини бе дебют за новата директорка, назначена от министърката на културата на Израел. Тя бе избрала да заложи „на сигурно“. В Израел бе пренесена постановка, която близо 20 години се играе с неотменен успех в Италия. Режисьорът Алберто Фасини (бивш асистент на самия Висконти), от 11 години не е между живите и възстановката бе извършена от Виторио Борели. Много му помагаше и главният диригент на телавивската опера Даниел Орен, който десетки пъти е дирижирал точно тази постановка, а и познава вкуса на израелската публика. Така стана, че този път не слушахме операта на предпремиерата, а на генералната репетиция и станахме свидетели как до последно диригентът връщаше артистите и хора, та дори променяше местата им, така че да се чува максимално добре в залата. А имаше защо да се тревожи. Арменската супер-звезда Рачуи Басенц, в ролята на Норма доказа, че е певица с много топъл, цветен глас и прекрасна техника, но е за по-камерни театри. Трудно й бе да надвика хора, оркестъра и партньорите си в ансамблите. Затова най-често Даниел Орен спираше репетицията и искаше от всички други да пеят под сурдинка, а от Рачуи Басенц - с цяло гърло. В ролята на жрицата Адалджиза чухме легендарното американско мецосопрано Долора Заич. В соловите си партии тя показа наистина мощен глас и прояви на артистизъм. Много добър беше Хорът. Прекрасни бяха много функционалните декори.Самата постановка изглеждаше по начин, приемлив за Европа преди 20 години. За израелската публика, която чака от операта, най-напред да е театър, а режисьорът да ги смае с неочаквани решения, тя бе малко статична. Въпреки това, аплодисментите накрая прераснаха в дълги овации.