„Бронзовата къща“ – от културно наследство към модернизъм

През първия месец на 2018 г. едно събитие ще придаде напълно нов облик на емблематично място в столицата ни. Площадката, на която някога се издигаше мавзолеят на Георги Димитров, ще стане основа на най-голямата скулптура-сграда в света, създадена от наш сънародник. Повод за поставянето й е предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, а инсталацията ще остане на площад „Александър Батенберг“ до края на 2018 г. „Бронзовата къща“ е изградена от над хиляда ръчно отлети бронзови елемента, а авторът й Пламен Деянофф работи по нея вече дванайсет години. Роденият във Велико Търново скулптор е силно впечатлен от местната архитектура още от дете. По-късно той се запознава и с пътеписа на Льо Корбюзие „Пътуване към Изток“. При посещението си в България в началото на миналия век швейцарско-френският архитект Шарл Едуард Жанре-льо Корбюзие се възхищава от търновските къщи и описва уникални конструктивни сглобки и занаятчийско майсторство. Години наред Пламен Деянофф проучва и колекционира неговите записки. Ето и още за идейния замисъл на „Бронзовата къща“:

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с Пламен Деянофф

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Снимка

Развитието на проекта претърпява различни фази. В началото той е свързан само с архитектурата в България, по-специално с Арбанаси, Велико Търново и Трявна. Във втория етап скулпторът започва да търси връзките между различните материали и съчетаването на дърво, камък и стъкло.

Реализацията на проекта стана възможна в България благодарение на Австрийското посолство, Столична община, главния архитект Здравко Здравков и кмета на София Йорданка Фандъкова – казва Пламен Деянофф, който от години живее в Австрия.

По пътя, който изминава до София, „Бронзовата къща“ е приветствана от много музеи. Части от инсталацията показват 120 изложби в Италия, Германия, САЩ, Китай и др.

Бронзовата къща сама по себе си е произведение на изкуството, тя не е паметник, свързан с определени личности и събития – подчертава Пламен Деянофф. Много хора свързват мястото с мавзолея, но всъщност това пространство е съществувало и преди него. Мисля, че това е един добър начин да преосмислим значението, което му се придава. Често чувам думите: „Когато инсталацията бъде издигната в България, първото нещо, което ще направим, е да дойдем да я видим.“ Това са хора, които са силно свързани със съвременното изкуство и архитектура. Повече ме вълнува как ще се възприеме скулптурата от софиянци, как ще се използва през тази една година. Различни събития могат да се реализират в нея, като например концерти, театрални представления, изложби. Самата скулптура дава възможността да бъде използвана – тя е отворено пространство. Може би в София тя ще получи ново приложение. В Германия например бе използвана като учебна стая. Ще съм щастлив да се възприеме, а вече как ще се използва, ще се уточнява допълнително.

Паралелно с „Бронзовата къща“ Пламен Деянофф работи и по друг проект през последните осем години. Целта му е да се защитят от разруха архитектурни паметници в България, предимно сгради от края на XV-XVI в. Такива постройки са изключително редки и ценни и се срещат най-вече в Арбанаси и в Мелник. В момента главната ми задача е те да се реставрират със същите материали и технологии, с които са били строени навремето. Ще се радвам те да отворят врати като архитектурни паметници на културата за обществено ползване – казва скулпторът.

Снимките са предоставени от Foundation Plamen Dejanoff Sofia/CMS Sofia