Само 12 представления ще има новата постановка на „Бохеми“ от Пучини в Телавивската опера. Необикновен прочит на пучиниевия музикален текст има режисьорът, който пренася спектакъл от Лиеж Валония, но с израелски артисти, инструменталисти и хорове. Така както Пучини „поглежда“ на битието на парижката бохема отвън, така и цялата постановка на Стефано Мацонис ди Пралаферае леко дистанцирана, като се набляга на стереотипите за света на вечно безпаричните поети, художници, музиканти, философи в тогавашната столица на духа Париж. Много му помага оригиналния декор на Фернанд Рюиз, който е наблегнал на улицата. В мансардата на Рудолф и неговите приятели се поглежда сякаш през стъклените прозорци-витражи. В същото време търсен или неочакван акцент са действията на проститутката, долу на улицата, която повече привлича вниманието, отколкото запоя в квартирата, където са се намерили пари за вино, хляб и салам. Може би единствено Мими, която наднича през едно малко прозорче към голяма тераса, не откъсва очи от младежката компания и става свидетел как те успяват да напият хазаина и той да забрави за наема.
Много оригинални са модулите в декора, чрез които само с разместване от тиха уличка и бохемска мансарда сцената се превръща в многолюдна парижка улица. Казват, че е точно копие, погледнато отвън, на съществуващото и досега в Париж кафене „Момю“.
От изпълнителите предпочитанията ми са за темпераментната и с богато оцветен глас Хила Баджио, която въпреки че играеше Мюзета, а не Мими, с всяка поява на сцената завладяваше вниманието на всички. При това както в бурната сцена в кафенето преди антракта, така и при почти мълчаливото й присъствие на финала на спектакъла. Руският тенор Алексей Долгов, в ролята на Рудолф също бе запомнящ се и с музикалността си, и с играта си. Освен това ме впечатли детският хор „Ефрони“ под ръководството на Шели Берлински, която също бе на сцената и много органично спомогна в пресъздаването на предколедното настроение в парижките улици.
Преимущественно облачно
Облачно
