ВАСКО КРЪПКАТА - „Да се държим здраво за живота, да сме здрави, да внимаваме да не изпаднем по завоите и да не ставаме измислени фалшиви герои. Останалото ще си го изработиме !!!!!"

Д С: Добре дошъл в предаването „Фул Макс” на Радио Шумен на господин Васил Георгиев, известен на повечето хора като Васко Кръпката. Кое е нормалното като обръщение?

ВАСКО КРЪПКАТА: Като че ли Васко Кръпката е по-нормалното, защото в началото, като станах известен с този псевдоним, ми викаха по най-различен начин – „Кръпката”, „Закърпения”, а като се кажеше Васил Георгиев по телефона, си мислех, че ме търсят от военното окръжие или милицията...

 Д С :  Преди много време е било това все пак...

ВАСКО КРЪПКАТА: Да, това беше, но сега вече Васко Кръпката е запазена марка, така че няма страшно.

Д С: Говорим си по повод „Няма връщане назад”. Това редови албум на Подуене Блус Бенд ли е, или саундтрак към филма „Джулай”?

ВАСКО КРЪПКАТА: И двете. Това е саундтрак към филма „Джулай”, който се явява 16-ти албум на Подуене Блус Бенд. Кой както си ги кръсти нещата. Ние си го кръщаваме 16-ти албум, защото 15-ия издадохме в Германия - “Horrenberg live”, и сега 16-ти албум – „Няма връщане назад” , който е саундтрак към филма „Джулай” с пет нови и шест стари песни.

Д С: Това, че има нови песни, ще накара много хора да се почудят какво ново имат да кажат Подуене Блус Бенд, тези пък, които си ги обичат, ще кажат: „Ами, те вече всичко са казали”. Къде е истината?

ВАСКО КРЪПКАТА: Ха, ха... Какво ново можем да кажем ние, Подуене Блус Бенд? Догодина правим 25 години и в началото си мислех, че това ще бъде просто един експеримент. Обаче според мен експериментът е успешен, защото оставихме пътека в България, оставихме блус пътека и много здраво стоим на нея. Там, където отидем да свирим, имаме успех, хората преживяват нашите песни, дори в трудни градове, в които чалгата е заляла всичко, ни посрещат като освободители. И аз продължавам да си изкарвам хляба със свирене и пеене на собствени песни - по клубове, по концерти, продължавам да имам хъс за нови песни и съм сигурен, че хората винаги ще имат място в сърцата си за тези послания. За хипарията, за това, че не всичко опира до пустите му пари...

Това, което искаме да кажем ново, е , че не трябва да се връщаме назад. През тия 23 години, в които България е по-свободна, аз съм от хората, които харесват тази свободна България. Аз съм от хората, които смятат, че не всичко е гадно и не всичко е неприятно, което се е случило. Смятам, че България е по-хубава, по-чиста, по-усмихната и по-отворена към свободния свят. И затова се радвам на това послание. То е от миналата година и някак си съвпадна с духовното настроение на хората. Хората са съсипани, смазани, но изходът не е да се връщаме назад, изходът според мен не е да мрънкаме за едно време, а да гледаме напред и да си вземем живота в ръце.

Д С: Мисля, че е в същата връзка, но доста тъжничко звучи – когато си отиде Тодор Колев, Националната телевизия излъчи едно негово предаване, в което вие му бяхте на гости заедно с Георги Минчев и там правихте „Комунизмът си отива”. По памет цитирам, когато си говорихте, някой от вас двамата зададе въпроса: „Абе, неудобно ли ти е, че сме го пяли това нещо тогава, чувстваш ли се по някакъв начин недобре...?” Той каза: „Не, неудобно ми е за сега.”

ВАСКО КРЪПКАТА: Ами, аз леко ще се разгранича от това неудобство. Не се чувствам неудобно нито тогава, нито сега – в смисъл: Това, което се надявах да стане през 1990 година, то се случи. България се отвори към света и е в духовен план свободна. Това, че в материален и в икономически план не се случи, за това  са виновни същите хора и аз пак бих изпял тази песен. Да не забравяме и това - вече ми омръзна да го напомням. Песента не е „Комунизмът си отиде”, а „Комунизмът си отива” за нашите деца, а не за нас самите. Ние сме хората, които трябва да го прогоним от собствената си душа, съзнание и собствения си живот.  Аз това нещо съм го направил и затова не се чувствам неудобно.

ВАСКО КРЪПКАТА: Джулаят се зароди по наше време, когато ходехме на Варна, на вълнолома, преди, мога да кажа, трийсетина години. Тогава аз за първи път чух за Джулая и тогава се събирахме, посрещахме изгрева и пеехме „July Morning” на Uriah Heep. Но филма, за който направих музика. Искам да кажа, че миналата година, цяла година работих под знака на този филм. Аз съм измислил поне 50 неща от които влязоха пет – така се прави за филм. Оказа се, че е доста интересно и трудоемко, но аз не се плаша от бачкане, искам да работя денонощно, да измислям разни парчета – това е мой начин на живот. Сценарият ме вдъхнови, част от него е по мои песни, но искам да кажа, че този филм не е за Джулая, той просто се казва „Джулай” и трите героини в един момент посрещат изгрева на една хубава скала, на морето и си слушат „July Morning” на Uriah Heep, но той има много  по-дълбок смисъл. Този филм е за това откъде тръгнахме и докъде стигнахме.

Аз смятам, че човешката история е пълна с много войни, с много революции, робства... Последните 23 години България според мен е станала по-добра, защото няма чак такава диктатура, няма чак такова робство... Е, постоянно има проблеми. Има бедни хора, но това го има по целия свят и трябва да се справяме с това нещо. И аз се опитвам да разглеждам нещата откъм хубавата им страна. България има осем месеца лято, запазена е от разни емигранти, от нашествия на всякакви хора, които можеш да ги срещнеш из цяла Европа, из целия свят... Все пак България е станала по-хубаво място за мен, през моя начин на мислене. Аз съм романтик. Има една песен, която се казва „Хипарски времена”, в нея се пее за Бийтълс, Стоунс, Цепелин, Флойд, Джими, Дженис, Доорс и Дилън - нашите герои, които запалиха огъня на свободата чрез музиката. Това обаче се пренесе тук, в България, и мисля, че ние тук също си имаме наши герои на рок музиката, наши си герои на свободата, на пропагандирането на човещината. Чрез музиката ние сме си намерили някакво лоби на тази човещина...  Срещите ми с хората, когато отида някъде или с китарата, или с групата, са толкова зареждащи, като зареждачката и контакта „Включ” и направо ток хваща от мен. Все едно, че няма идиоти в Народното събрание, все едно, че не ни управляват крадци и измамници...  Ей така. На мене музиката ми помага да се отделям, да си търся някакво кътче на душата.

Д С: И ако продължим с аналогиите за 1968 година, американците може би са за оплакване, защото техните хипари в момента управляват и са позабравили хипарията, макар че съм сигурен, че и там има хора, които продължават да си живеят по този начин, и техните деца също.

ВАСКО КРЪПКАТА: Нищо не се повтаря. Уудсток – фестивалът, който е бил през 1969 година – той се провежда всяка година. Всяка година на същото място има Уудсток фестивал, но няма ги хората. Дали са управляващи, или не – това са мигове. Както и с нашите митинги. Хората казват: „Ееееееееее, как се събирахме по митинги, колко хубаво беше...” Да, ама това се случва само веднъж, това не може всеки ден да се случва, нещата се променят, хората също, но историята си казва своето. Който прави нещо и го върши добре – той остава в историята. Каквото и да си говорим, трябва да вършим така нещата, че да се разпишем в историята.

Д С: Каквото и да означава "да останеш в историята"...

ВАСКО КРЪПКАТА: Да, добре е да останеш с хубави неща, щото има хора, които остават с лоши неща...

Д С: Стряскащо е, човек като се замисли, че е превел блуса на български – в добрия смисъл на думата...

ВАСКО КРЪПКАТА: Ами, то се оказа отговорност, както се оказа отговорност да притежавам китарата на Георги Минчев. Сестра му ми завеща тази китара, когато той отлетя на небето и това е отговорност. Някак си, отстоявайки идеята, с която започнахме да свирим блус, аз се опитвам да я отстоявам и от негово име.

Д С: Тук ми идва на ум за приликата между Джулая и 24 май – някак си едното и другото е нещо, което правим, за да покажем колко сме уникални...

ВАСКО КРЪПКАТА: Ами, става въпрос за дух, става въпрос за издигане над материализма, става въпрос за литература, за изкуство, за музика, за такива неща става въпрос. 24 май е много светъл празник. Моята съпруга е учителка и тя ми е светъл пример за това как човек може да си запази душата, да чете книги. И аз самият не съм си представял...  Аз съм един квартален разбойник, научих се да пуша на шест години, изобщо правех едни щуротии... Откакто се свързах с такава жена, вече животът ми стана по-духовен. И това е според мен връзката между Джулая и 24 май – любовта. Има ли любов, всичко се нарежда; обичат ли се хората, всичко става някак си по-красиво. Много ми е мъчно в България, че хората не се обичат. Дет’ се казва – да се обичаме малко повече и всичко друго ще се нареди.

Д С: Това прозвуча направо като едно хубаво пожелание и то не само за 24 май. И най-вече не е само пожелание, а от ваша страна – от твоя - на Васко Кръпката, от бенда и от блус общността в България, като че ли е изпълнено нещо.

ВАСКО КРЪПКАТА: Еми, ние сме от тази страна на барикадата, това е. Ние сме откъм обичта, любовта, приятелството, достойнството. И понеже много хора се грижат да развалят настроението на нацията – ние се опитваме да им повдигнем  духа колкото можем, когато можем, както можем  и това ще го правим винаги... завинаги. Така ще бъде.

Д С: Надявам се и че винаги ще се пее „Да живее рокендрола” и „Няма бира”, а ето ти и пак каламбур – как се пише Rock’n’roll на български?

ВАСКО КРЪПКАТА: Всичко е една дума - РОКЕНДРОЛ.

Само да кажа, че още не беше излязъл този албум - „Няма връщане назад”, и аз вече съм започнал да подготвям следващите песни, за следващия албум, който ще излезе догодина за 25-годишнината на Подуене Блус Бенд. Веднага мога да цитирам някое парче... да изпея нещо, ето сега идея за парче:
„В кварталната градинка, някой свири на китара, на пейката събира се тайфа /повтаря се историята стара/ в градинката купон до сутринта..."

Това е, нови песни, които досущ приличат на старите.

Но има едно много интересно, силно парче, което е за пътя. Смятам, че вече 25 години Подуене Блус Бенд си е време малко за равносметка и съм почнал едно парче, което е почти завършено, Джоко Росич участва с един речитатив към него. Парчето се казва „Пътят” и звучи долу-горе така:

„Пътят – къде се загуби сега?

Пътят изчезна, та се не видя.

Потъна вдън земя, изпари се ей така в тъмница и мъгла,

 и изобщо не остави следа...

 И припевът е:

„Дръж се здраво, да не паднеш на някой завой,

говори направо, да не станеш измислен герой.”

Ей т’ва е! Да се държим здраво за живота, да сме здрави и да внимаваме да  не изпаднеме по завоите и да не ставаме измислени фалшиви герои, а останалото ще си го изработиме!!!!!