Газовите апетити на България отидоха отвъд Каспийско море

От години насам, а особено след като Южен поток стана „турски“ и измести България от маршрутите на руския газ към Западна Европа, София усилено търси варианти за разнообразяване на източниците и маршрутите за доставка на газ за националната си икономика. Такава възможност дават големите залежи в района на Каспийско море и досега България работеше интензивно за включване в предстоящите доставки на азербайджански газ. Преди два месеца, през юни т.г., премиерът Бойко Борисов обсъди темата в Баку с президента Илхам Алиев, а тази седмица разговаря за възможни доставки на газ и от Туркменистан, разположен на отвъдния, източен бряг на Каспийско море. Смята се, че тази страна притежава четвъртите по големина в света запаси от газ, а има и значителни нефтени находища.

С туркменистанския президент Гурбангули Бердимухамедов Борисов разговаря по-конкретно за възможността България да получава газ от Туркменистан по бъдещия Транскаспийски газопровод. Тръбата трябва да мине по дъното на Каспийско море, свързвайки Казахстан, Туркменистан, Азербайджан, Грузия и Турция, а България би черпила синьо гориво по интерконекторни връзки с Турция и Гърция.

Става въпрос за един твърде смел проект, който още е изправен пред редица неизвестни. За морската част на Транскаспийския газопровод има сериозни разногласия. Не са изяснени все още финансовите аспекти на изграждането. Под въпрос е и самата сигурност на доставките, което се потвърждава и от факта, че докато Борисов разговаряше в Туркменистан, в турската провинция Карс бе взривен участък от газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум, по който би минавал газът за България. Търсенето на варианти за доставки на газ от толкова далечни източници, при това по неизградени още инфраструктури, би могло да се определи и като самонадеяно, ако не ставаше дума европейски, а не само национален интерес. Всъщност идеята за Транскаспийски газопровод вече е на дневен ред и в Брюксел, а през юни т.г. се състоя и първо официално заседание на създадената за него работна група, с участие на основните потенциални участници – ЕС, Азербайджан, Грузия, Туркменистан и Турция. За есента е насрочено ново заседание.

Посещението на Бойко Борисов в Ашхабад беше първото на български премиер в Туркменистан и остави очаквания за установяване на регулярен двустранен диалог оттук нататък. Очертава се в бъдещите контакти да се обсъждат и други геостратегически въпроси като активно използване българските черноморски пристанищни терминали като интермодални центрове за транзитни превози на товари от Западна и Централна Европа през Черно море към Азия. Българската страна вижда и възможности за развиване на редовен товарен железопътен превоз Варна-Туркменбаши. В чисто двустранен план, премиерът Борисов видя и потенциал за участие на български фирми в туркменистански инфраструктурни обекти и строителни програми. Зараждащият се диалог с един нов партньор на изток може да разглеждаме и като елемент от новата ориентация на България към активизиране на търговско-икономическите връзки с пазари извън ЕС, но това е вече друга тема.