Факт е, че за работата на редактора и коректора се сещаме тъкмо тогава, когато ги няма. Колко често се натъкваме на текстове, които очевидно се нуждаят от смислово, структурно, стилово коригиране, да не говорим за елементарния правопис и пунктуация. Тогава се питаме - къде е гледал редакторът, какво е правил коректорът. За съжаление в много от случаите се спестява тъкмо от услугите на тези двама важни спътници на автора. Така е, ако говорим за „сериозни” издания на художествена и научна литература и периодика. А какво да кажем за безбройните брошури, рекламни материали, билбордове, субтитри, сайтове. Там направо е щастливо изключение да прочетеш добре изработен и грамотно написан текст. Очевидно е, че има глад за услугите на квалифицирани редактори и коректори. Цени ли се обаче трудът им, как се справят с наличната справочна литература и налагащата се норма питаме Павлина Върбанова, авторка на сайта „Как се пише” и Ваня Станчева, създателка на електронната платформа „Редакторите БГ”.
• Ден на унгарския език - как унгарците празнуват уважението и любовта си към родния език.
• Забравените думи на соца - по повод годишнината от 10 ноември 1989 г. да извадим за малко от нафталина думите от социалистическото ни минало, за да видим колко големи са промените в речника ни. Помните ли какво беше завуч и завучка, социалистическо съревнование, агитпункт, многомашинничка, ТКЗС, петилетка, политпросвета, насрещен план…