Когато неотдавна се солидаризира с отиващия си министър на правосъдието Христо Иванов, подал оставка заради бламиране на идеите му за съдебна реформа в парламента, президентът Росен Плевнелиев едва ли е предполагал, че овакантеният пост ще заеме един от неговите най-доверени хора – шефът на собствения му кабинет Екатерина Захариева.
Новият правосъден министър пое тежки отговорности в сложна и противоречива обстановка около съдебната реформа, както в политическите среди, така и в съсловието на юристите и сред неправителствените организации с отношение към правната материя. Кандидатурата на Захариева за министър на правосъдието получи пълна подкрепа само от управляващата партия ГЕРБ и партия АБВ. Гласовете във втората сила в управляващото мнозинство – Реформаторския блок, се разделиха на 13 „за”, 6 „въздържал се”, и един „против”. Новият министър има също частична подкрепа от парламентарните групи на Патриотичния фронт и „Български демократичен център”, но големите опозиционни сили – БСП и ДПС, са категорично против нея. Част от опонентите на Захариева в политическите и професионални кръгове са твърде язвителни и я определят като слаб юрист, макар да е завършила право, а и като слаб администратор, макар вече да е била министър в две служебни правителства.
Сложна ситуацията около съдебната реформа цари не само сред политическите сили, но и в гилдията на магистратите. При безпрецедентен за магистрати бунт, Съюзът на съдиите поиска оставките на всички членове на Висшия съдебен съвет, защото според тях с поредица от спорни решения институцията се е компрометирала до степен да „не може повече да изпълнява задълженията си”. Особен гняв сред магистратите предизвика поредно решение на съвета, очевидно взето под давление на изпълнителната власт, да не избере авторитетния съдия Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд.Председателят на Касационния съд отсъди, че в последните месеци се води безпрецедентна война на статуквото и олигархията срещу реалната съдебна реформа. Съдии протестираха пред Съдебната палата за първи път в историята, а неправителствената организация „Правосъдие за всеки” настоя новият министър да започне нова процедура за промени в конституцията и да внесе в парламента изготвения от предшественика й проект за нов Закон за съдебната власт. С натиска отвътре в правосъдната система се солидаризираха отвън посланиците на Холандия и Великобритания, след като още преди тях с отишлия си правосъден министър се солидаризира посланикът на Франция.
Подложена на „кръстосан огън” от страна на политическите сили, собствената си гилдия и дипломатическите кръгове, министър Захариева обяви няколко първоначални намерения. Няма да заема ничия страна в споровете, довели до оставката на предшественика й Христо Иванов. Ще работи за Закон за съдебната власт, но той ще се различава от варианта на предшественика й, за да бъде съобразен с новите конституционни разпоредби, възникнали след последните промени в основния закон. Няма да инициира нови промени в Конституцията поради липса на време, а ще работи ударно по закона за съдебната реформа, във връзка с който след Нова година ще сформира Съвет за съдебната реформа, отворен за всички, които имат отношение към въпроса – магистратските общности, научната общност и гражданското общество. Новият министър не се произнесе по спорните въпроси с аргумента, че „истината е някъде по средата”, увери, че няма да заема позиции на която и да било страна и ще се стреми към диалог и „заравяне на томахавките”. Някому тази позицията Екатерина Захариева може да се струва беззъба, но тя всъщност няма избор, нито време. Продължаване на конституционните реформи би отнело още месеци или години спорове, а в края на януари предстои поредна оценка на ЕК за напредъка в съдебната реформа. При тази ситуация е по добре да има някакви, дори половинчати реформи, но в правилна посока, отколкото никакви. За по-амбициозни цели в момента страната няма устойчиво политическо и парламентарно мнозинство.
Предимно облачно
Разкъсана облачност