Милиони се трогнаха от публикация на Радио Шумен

Сафет Халид, човекът, който спасяваше премръзнали щъркели, преди дни стана един от достойните българи. Примера му точно преди година последваха хората от Дуловско. Някои от бедстващите птици нощуваха в стари бебешки кошчета. Със свой видеоклип Радио Шумен припомни във Фейсбук как спасените щъркели бяха пуснати на свобода. Видеото достигна до повече от милион потребители, 46 000 души го харесаха, а споделянията в мрежата са 5500.

Днес е един от най-големите християнски празници Благовещение. Ако все още не сте видели щъркел, можете да махнете мартениците си и да ги вържете на плодно дръвче. А ние ви предлагаме да прочетете една истинска история за щъркелите, майчинството, проклятието и любовта. Публикувана е от Йорданка Хаджийска от Пловдив.

"Имаше период, в който децата стреляха с книжни фунийки, но играта загрубя, когато започнаха да слагат на върха топлийки. Две деца стигнаха до болница. Убити птички намирахме в двора и около училището. Говоренето и мерките, които взехме, не доведоха до резултат. Извикахме родителите на среща. Казахме си болката... От дъното се изправи млад баща и каза:
- Сега ще разкажа нещо на нашите деца, което смятам завинаги ще ги откаже да нараняват птици и други живи същества. Това е моята история. Тъжна и поучителна.
Бях дете на ваша възраст, когато с мои връстници решихме да си направим "шега". Скоро бяха пристигнали щъркелите, бяха си поправили гнездото (същото се виждаше през прозореца) и вече се редуваха да топлят яйцата. Чакаха малки. Наблюдавахме ги внимателно. Бяха добри родители. Винаги единият щъркел беше в гнездото, докато другият търсеше храна. В един злощастен ден и двата щъркела отлетяха. Тогава измислих голямата глупост, за която и сега плащам. Качихме се с един приятел до гнездото, взехме яйцата, бързо слязохме. Но и това ни се видя малко. Бързо влязох вкъщи, сварих ги и изскочих да видя дали птиците са се върнали. Нямаше ги. Бързо се качих отново и ги върнах в гнездото. Моят приятел се страхуваше от острите клюнове на щъркелите и голямата поразия извърших сам. При това - горд от моето "геройство". Скоро птиците долетяха. Нищо не разбраха. Мътеха яйцата с търпение и геройство. Цяло лято. Започнах да разбирам какви съм ги свършил, когато другите щъркели отлетяха с младото и силно поколение. А нашите още самоотвержено топлеха яйцата. Падна първият сняг. Щъркелите не мърдаха. Не ходеха и за храна. Докато един ден видях увиснало крило от гнездото. Щъркелите бяха мъртви. Разплакан разказах на нашите какви съм ги свършил. По-голям бой от баща ми никога не съм ял. За съжаление нищо не можеше да се направи. Татко свали мъртвите птици и ги погреба в нашия двор, за да не забравям никога моята жестокост. Тази история дълго я помних, но тя има и своето още по- жестоко продължение.
Минаха години. Ожених се. Минаваха година след година, а нямахме деца. Жена ми залиня. Опитахме всичко. Накрая отидох при леля Ванга. От нея да търся помощ. Идваха и си отиваха хора, а мен все не ме извикваше. Накрая се осмелих да я попитам, защо не ме приема. А тя, ядосана ми каза: - Убийци не приемам!!!
Опитах се да се защитя, че не мога и пиле да убия, а тя срещу мен:
- Лъжец! Мене не можеш излъга! А щъркелите? Кой ги уби? И родителите, и малките? Аз ли? Това са свещени животни!!! Ще плащаш!!! С най- скъпото! Да нямаш собствена рожба. Ще се каеш и денем и нощем и ако Господ се смили над теб, може и да се сдобиеш с рожба.

Седем дълги години минаха, преди да се роди Гошко - вашият съученик. Той знае тази история, откакто започна да разбира и говори. Никога не е пипал прашка. Няма и да се случи. Заедно правим къщички за птици и ги храним. Това е нашата история.

Настана мъртва тишина. Един по един се изнизаха деца и родители. Не видях повече нито едно дете да стреля по птица.
Този разказ ме потресе. Още го помня. От преди 30 години. Затова го споделих с вас.".