Смеда рисува

В полите на Източна Стара планина, в смядовското село Черни връх, вече цяла седмица се твори. 12 художници от няколко държави дойдоха на пленера „Смеда – Черни връх 2019“.

Кулминацията на артсъбитието е днес, когато от 16 ч. ще бъде открита изложбата с картините, създадени през последните седем дни. Те ще бъдат подредени в Художествената галерия в Смядово. Това е пространството, което приюти картините на местния художник Стойчо Преснаков, оставил 35 творби на града си.

  За първи път седмина артисти от Молдова, Украйна и Румъния и петима от България се събраха, за да покажат вдъхновението си от вълшебната природа на Балкана. Куратор и участник в пленера е преподавателят от Шуменския университет проф. Благомир Папазов.

Художникът Стефан Коман пристига от Кишинев, за се срещне с очарованието на смядовското село Черни връх.

„Проф. Папазов ни разказа за местностите в тази вълшебна територия", казва Коман. „Показа ни и църквата в Черни връх, която е съградена от човек, дошъл да се лекува тук. Заведе ни до мястото, където е имало древен манастир, видяхме и чудните скали. По този начин цялото това великолепие чрез нас и социалните мрежи вече стига до много хора. И много от тях ни завиждат, че сме на толкова специална земя“.

Според Стефан Коман, първоначалната му идея е била да рисува българки, възрастни хора, защото само така е можел да влезе в същността на душата ни. В крайна сметка, след като от градината на проф. Папазов е получил купа с прекрасни череши, те са станали главният герой в творбите му.

В пленера участва и етническият българин от Бесарабия Виктор Христов. За съжаление, обаче художникът не е запазил езикът на своите предци от Панагюрище, които бягат в Бесарабия след Априлското въстание. Прадядото на Виктор Христов се установява в Чимишлия и се оженва за местна девойка. Нейният баща е бил най-богатият човек в околията и след смъртта му всичко остава за българския бежанец.

„Прадядо ми има шест деца, сред които е и моят дядо", продължава разказа на фамилната си история Виктор Христов. И в знак на почит и уважение към руските освободители на Балканите, прадядо ми изпраща сина си, моят дядо, да учи в Кадетския корпус в Петербург и да стане част от царската армия. По време на Октомврийската революция, разбира се, моят дядо напуска военните заради репресиите срещу тях“, казва още Виктор Христов. Скоро след събитията от 1917 година дядото на Виктор Христов умира и така се губи българската връзка в семейството. Бащата на художника също се жени за молдованка и това е основната причина художникът да не знае български език.

Галина Бодякова от Украйна е една от малкото жени артисти, които участват в пленера в с. Черни връх. За нея мястото е вълшебно, защото събира красотата на целия ни свят и душата ти лети.

Пленерът в смядовското село Черни връх събира историите и изкуството на художници от България, Румъния, Украйна и Молдова. Сред гостите, е и сценографът от Джордже (Джиджи) Андрееску. Известен в родината си с работата в Националния музикален театър за опера и оперета в Галац, където е сценограф на “Набуко” и “Аида” и десетки класически произведения. С него е съпругата му Жана, акварелист, чиито картини са във фондовете на Музея за визуални изкуства в Галац, Двореца на Парламента в Букурещ, както и в частни колекции във Италия, Германия, Франция, Гърция, САЩ и Израел.

Артистичното събитие се провежда с финансовата подкрепа на община Смядово и се провежда в новия хотелски комплекс „Панорамна гледка“ в с. Черни връх.

Репортаж на Миглена Стефанова.