13
В полите на Източна Стара планина, в смядовското село Черни връх, вече цяла седмица се твори. 12 художници от няколко държави дойдоха на пленера „Смеда – Черни връх 2019“.
Кулминацията на артсъбитието е днес, когато от 16 ч. ще бъде открита изложбата с картините, създадени през последните седем дни. Те ще бъдат подредени в Художествената галерия в Смядово. Това е пространството, което приюти картините на местния художник Стойчо Преснаков, оставил 35 творби на града си.
За първи път седмина артисти от Молдова, Украйна и Румъния и петима от България се събраха, за да покажат вдъхновението си от вълшебната природа на Балкана. Куратор и участник в пленера е преподавателят от Шуменския университет проф. Благомир Папазов.
Художникът Стефан Коман пристига от Кишинев, за се срещне с очарованието на смядовското село Черни връх.
„Проф. Папазов ни разказа за местностите в тази вълшебна територия", казва Коман. „Показа ни и църквата в Черни връх, която е съградена от човек, дошъл да се лекува тук. Заведе ни до мястото, където е имало древен манастир, видяхме и чудните скали. По този начин цялото това великолепие чрез нас и социалните мрежи вече стига до много хора. И много от тях ни завиждат, че сме на толкова специална земя“.
Според Стефан Коман, първоначалната му идея е била да рисува българки, възрастни хора, защото само така е можел да влезе в същността на душата ни. В крайна сметка, след като от градината на проф. Папазов е получил купа с прекрасни череши, те са станали главният герой в творбите му.
В пленера участва и етническият българин от Бесарабия Виктор Христов. За съжаление, обаче художникът не е запазил езикът на своите предци от Панагюрище, които бягат в Бесарабия след Априлското въстание. Прадядото на Виктор Христов се установява в Чимишлия и се оженва за местна девойка. Нейният баща е бил най-богатият човек в околията и след смъртта му всичко остава за българския бежанец.
„Прадядо ми има шест деца, сред които е и моят дядо", продължава разказа на фамилната си история Виктор Христов. И в знак на почит и уважение към руските освободители на Балканите, прадядо ми изпраща сина си, моят дядо, да учи в Кадетския корпус в Петербург и да стане част от царската армия. По време на Октомврийската революция, разбира се, моят дядо напуска военните заради репресиите срещу тях“, казва още Виктор Христов. Скоро след събитията от 1917 година дядото на Виктор Христов умира и така се губи българската връзка в семейството. Бащата на художника също се жени за молдованка и това е основната причина художникът да не знае български език.
Галина Бодякова от Украйна е една от малкото жени артисти, които участват в пленера в с. Черни връх. За нея мястото е вълшебно, защото събира красотата на целия ни свят и душата ти лети.
Пленерът в смядовското село Черни връх събира историите и изкуството на художници от България, Румъния, Украйна и Молдова. Сред гостите, е и сценографът от Джордже (Джиджи) Андрееску. Известен в родината си с работата в Националния музикален театър за опера и оперета в Галац, където е сценограф на “Набуко” и “Аида” и десетки класически произведения. С него е съпругата му Жана, акварелист, чиито картини са във фондовете на Музея за визуални изкуства в Галац, Двореца на Парламента в Букурещ, както и в частни колекции във Италия, Германия, Франция, Гърция, САЩ и Израел.
Артистичното събитие се провежда с финансовата подкрепа на община Смядово и се провежда в новия хотелски комплекс „Панорамна гледка“ в с. Черни връх.
Репортаж на Миглена Стефанова.
4 сборника събра и издаде Народно читалище „Христо Ботев – 1910“ в търговищкото село Голямо Соколово последните няколко години. Още един е готов. В тях са събрани детски броенки, български народни песни и наричания, български пословици и поговорки, гатанки и детски игри. Два пъти читалището е номинирано в престижната национална листа „Живи човешки..
Празничен концерт по случай Деня на независимостта организира Симфониета Шумен в деня на празника от 11:30 ч. в концертна зала „Проф. Венета Вичева“. Под диригентството на маестро Славил Димитров ще прозвучат произведения, носещи духа на свободата и националната гордост. В събитието ще участва Фолклорен хор „Елица“. Фолклорен хор „Елица“,..
Делян Димиев един от меломаните у нас, за когото виниловите плочи са носителите на музика за ценители. Самите тях той открива в антикварни магазини, купува ги от чужбина или получава дарения от частни колекции. За Делян плочите са като книгите, които не трябва да се изхвърлят на боклука. Сред най-ценните екземпляри, които притежава в музикалния..
Комиксите не са съвременно явление и не тръгват от популярното списание „Дъга“ (излизало в периода 1979 – 1992). Тази графична култура у нас има много по-дълбоки корени. Това е показано в пътуващата изложба с български комикси, представена днес в галерията на Корпус II на Шуменския университет. В 24 платна е разказана историята на българските..
На 150-ата годишнина от рождението на художничката Елена Карамихайлова са посветени събитията в следващите месеци в шуменската галерия, която носи нейното име. Освен мащабната изложба с над 60 картини на авторката, която се открива на 18 септември, от културния институт са подготвили експозиция с творби на прочути художници и скулптори, родени..
С 20 събития в Шумен се завръща младежкият фестивал „Деца на джаза“. Той започва на 24 септември и продължава четири дни. Третото издание чества покойния професор Добри Палиев (1928 – 1997) – основоположник на съвременната българска перкусионна школа, развил таланта си в Шумен. За галаконцерта на сцената на Младежкия дом на 27 септември от 11:00 часа..
„Силен характер, силен дух и огромен талант, отдаден всецяло на изкуството“ – така изкуствоведът доц. д-р Ружа Маринска преди десетилетие описа първото действително ярко присъствие на жена-художник в българската история на изкуството. Името й не ни звучи чуждо, но за съжаление като при десетки други примери творчеството й остава слабо познато на..
Ясно
Разкъсана облачност