Мерки и теглилки в музея

Впечатляваща колекция от кантари може да се види в отвореното фондохранилище на третия етаж на Екомузея с аквариум, съобщават от Русенския исторически музей.

Представени са експонати от края на 19-и до първото десетилетие на 21-и век. Сбирката се състои от 58 теглилки и 16 комплекта тежести, които са идентифицирани като културни ценности от специалистите на музея. Това са различни видове търговски кантари; медицински везни; уреди за претегляне на бебета, яйца, пликове в пощенските станции, зърно, за бижута, за учебните часове в училище, за употреба в домакинството, тип „паланци“. Многообразието от измервателни уреди е представено от една от най-старите теглилки, произведена в Пловдив от фабриката на Георги К. Лазов, получила медал на Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. Уредът се използва за прецизно определяне на насипни стоки. Друг един „пазарски“ кантар с два таса е произведен в Люблин и е служил в полската армия и в двете световни войни.

Колекцията от теглилки и тежести е важна част от овеществяването на процесите на модерността, които настъпват у нас през 19 век. Още управителят на Дунавския вилает Мидхат паша въвежда единни стандарти в областта – мерки и теглилки, с които работят всички, с което улеснява търговията. През 1880 г. в Източна Румелия е приет Закон за мерките и теглилките, според който единицата за тегло е килограмът. 

Княжество България приема килограма от 1888 г. Законът за мерките и теглилките определя, че за «единица мяра на тежестта се взима грамът или тежестта в безвъздушно пространство на един кубически сантиметър преварена (дестилирана) вода на температура 4 градуса от стоградусния (Целзиусовия) термометър».

Всички теглилки са обработени научно от музейните специалисти във времето на COVID19, когато музеите затвориха врати за посетители.