Белите ангели на България

Студентка по медицина и кинезитерапевт са доброволци в болницата в Търговище. Ирена Мирчева и Стойчо Русев помагат на медиците в родния си град. Помощта си приемат като мисия за помощ в труден за здравната система момент.

Ирена Мирчева следва пети курс медицина. Става доброволец в болницата в родния си град Търговище, след като обучението ѝ преминава онлайн. Вместо да стои пред компютъра, решава да се включи в битката срещу COVID-19, още повече, че си е мислила за тази стъпка още при първата COVID вълна.

„Колкото и да е полезно онлайн обучението, практиката, която загубваме в момента, си оказва влияние. Вероятно след години ще има своя негативен ефект върху нашата кариера. Това е и другата причина да ме подтикне да се включа. Виждам, че системата изнемогва, виждам, че моите колеги правят всичко възможно“, казва Ирена Мирчева.

Стойчо Русев става доброволец, защото болницата има крещяща необходимост от хора. Казва, че без страх и колебание взел решението.

„Като им кажех, че съм доброволец, приемаха добре, че има млади хора, които искат да са доброволци. Всяка сутрин се влиза в стаите на болните и се започва да се дезинфекцира. Ако имат нужда хората от помощ, храна им раздаваме, зареждаме лекарства“, казва Стойчо Русев.

Работата, която им е поверена, отговаря на знанията и уменията им. Те се стремят да бъдат максимално полезни на медиците и на пациентите.

„Включвам се редом със сестрите, когато правим манипулации, антибиотици, инжекции, системи, описване на история на заболяването. Пък и неща, които не съм правила. С желание и нужното обучение всичко може да се постигне“, допълва Ирена.

"Това, което виждам от първо лице, е физическото натоварване. Понякога се карат 24 часа смени, понякога по-малко. В момента сме 5 човека, може да сме 6-7 и работата за всеки ще бъде по-лека“, мисли Стойчо.

Ирена вижда здравната система отвътре, но не смята да работи в чужбина. „В началото доста пъти ми е идвала идеята да напусна и да отида в чужбина, където доста по-добро ще бъде възнаграждението за труда, който полагаме, но не мисля, че това е правилното решение. Аз чувствам, че България е моето място“, казва още Ирена.

Чувстват се в безопасност, защото имат всичко необходимо, за да бъдат предпазени от зараза. „Това, че сме екипирани от глава до крака, дава спокойствие, но дезинфектант има на всеки ъгъл на нашето отделение“, казва още Стойчо.

Не смятат да се отказват. Щом си вземе изпитите от зимната сесия, Ирена Мирчева пак ще се върне да помага. Стойчо Русев остава там, защото смята, че трябва да се помага.

Чуйте целия репортаж и разговорите на Здравка Русева с Ирена и Стойчо.