Пандемиите в старите вестници

Пандемията от коронавирус не е единствената пандемия, която преживява България. През миналия век е имало епидемии от грип, скарлатина, туберкулоза, морбили. Те са били във фокуса на съществуващите тогава вестници.

Как са били отразявани епидемиите, кой е списвал вестника и е давал съвети? Въпроси, на които намери отговорите в старите издания Здравка Русева.

Разгръщам старите вестници с Маргарита Друмева и Дияна Стефанова от отдел „Краезнание“ в шуменската библиотека. Върху страниците им не са липсвали информации за епидемии, но ето една дописка от в. „Обществен глас“ от 1906 г., в която се обръща внимание на лошата хигиена на шуменските улици и опасността от избухване на заболяване. И тогава, и сега здравето е свързано не само с личната, но и обществената хигиена. Питам двете изследователки кои са били авторите на статиите, например в изданията от преди 1944 г. На журналисти или на здравни специалисти предимно се е разчитало да информират народонаселението.

„В Шуменски общински вестник“ се откроява името на д-р Скорчев, забавен, сладкодумен с чувство за хумор разказвач. Информацията е представена увлекателно, но с фино и силно внушаване на здравните съвети. В една от статиите си той описва как се чувства човек, когато заболее от грип, толкова зле, че чак се отказва от тютюна.

На 11 април 1924 година е описана друга епидемия – от морбили. Изследователките на старите издания смятат, че тогава се е акцентирало върху информираността на хората.

През годините езикът на медиите става все по-експресивен. Времето го диктува, а и има конкуренция между изданията. Това беше един закачлив поглед към медиите и пандемиите, които съпътстват човечеството. Целта бе да разберем, че големи събития преминават през животите на почти всяко поколение. А човекът като разумно същество не трябва да се поддава на паниката, да не се сърди на медиите, че използват експресивен език. Желанието е да информират, а не да плашат.

Така е било преди, така е и сега.

Чуйте целия репортаж на Здравка Русева.