Фрагмент от оловен печат на княз Борис-Михаил откриха археолози при проучването на болярско имение във външния град на старопрестолна Плиска. Обект 41, както го определят учените, се изследва от екип с ръководител доц. д-р Константин Константинов, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. От 2018 г. проучването е включено в програмата на Националния исторически музей и към екипа се присъединява Ивайло Кънев, уредник в отдел „История на България през средните векове“ на музея.
При проучването на терен западно от входа на средновековната църква, върху ходовото ниво, настлано с керамика и плочести камъни, е открит фрагментът от оловния печат на българския владетел.
„ От едната страна, част от изображение на Борис-Михаил с надпис запазен Михаил, от другата част – част от изображение на Исус Христос. Този печат е скрепявал кореспонденция между Борис и собственика на комплекса, което означава, че този комплекс е заемал важна роля в Плиска“, обясни доц. Константинов.
Според доц. Константинов, проучваният обект е архитектурен комплекс от X-XI век. Предполага се, че това е един от най-големите производствени центрове за метални предмети в Плиска, който е съществувал и след като градът вече не е столица на България..
„ Един архитектурен комплекс, който е бил с верижни помещения, затваряйки два вписани един в друг четириъгълника. Заемал е площ около 12 декара. Разположен е на една невисока тераса между два от притоците на Асардере“, каза още изследователят.
Сградата е била напусната организирано и всички материали са били изнесени още през Средновековието. Твърде вероятно това да е било дом на аристократ, свързан с владетелското семейство, и напускането да е станало при преместването на столицата от Плиска в Преслав. Още може да чуете в интервю с доц. Константинов.
Древногръцката трагедия „Антигона“ е първото ново заглавие, което дава началото на творческия сезон в Драматичния театър в Търговище. Режисьорът Денислав Янев поставя една от вечните теми в обществените отношения, която засяга реакцията на човека срещу властта и какви са проявите на индивидуалната съвест в едно несвободно общество. За..
Със спектакъла „Гераците“ Драматичният театър в Русе открива днес новия си творчески сезон. Режисьор на постановката е Богдан Петканин, който казва, че се опитал да направи един достоен театрален разказ, класическа пиеса за проблемите, които са закодирани вътре. В ролята на Йордан Герака гостува актьорът Кирил Ефремов. За първи път на..
7 са номинираните автори за тазгодишната Национална литературна награда „Елиас Канети“. Това са писателите Радослав Бимбалов, Георги Господинов, Деян Енев – „Шейсет разказа“, Виолета Радкова, Захари Карабашлиев, Иван Станков и Красимир Димовски. В раздел „Драматургия“ не беше излъчена номинация. В 7-членния състав на комисията тази година бяха..
Един от най-играните моноспектакли в България през последните години идва в Шумен. На 12 септември от 19:00 часа в камерна зала на театъра ще бъде показана пиесата „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, постановка на Народния театър "Иван Вазов". Премиерата, представена по време на ковид пандемията, предизвиква силни емоции за времето, в което..
Финансиране на три проекта спечели Регионалната библиотека в Русе, съобщиха от културната институция. Парите са по Плана за възстановяване и устойчивост. Първият проект се казва „Плакатите продължават да говорят“. Целта е библиотеката да представи дигиталната си колекция от 100 дигитализирани плаката. Културният продукт ще бъде показан в читалища в..
Драматичният театър в Търговище започна новия сезон с нов директор. Актьорът Димитър Мартинов замени временно на поста Владимир Петков, чийто мандат на ръководител на културния институт изтече. Мартинов добре познава търговищкия театър, тъй като от 5 години е част от неговата трупа, а преди това в биографията му са записани още 12 театри,..
Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе се включва във фестивала „Виа Понтика“ в Балчик с постановката „Духът на поета“, която ще бъде представена на 11 септември от 19:00 ч. в ТКИЦ „Мелницата“. Спектакълът, режисиран от Ивайло Ненов, разглежда как революционери като Стамболов и Захарий Стоянов се трансформират в политически лидери на младата..