На изборите на 14 ноември най-вероятният сценарий е нов шестпартиен парламент, в който мнозинство няма да може да се постигне без гласовете на три до четири партии. ГЕРБ стартира от първото място с 23,1%  от гласовете на твърдо решилите да гласуват на парламентарните избори и продължава да бъде на устойчива дистанцията пред останалите. Това показват данните от социологическо проучване, проведено от агенция „Алфа Рисърч“, цитирани от БНР.

За партията на Бойко Борисов биха гласували 23,1% от твърдо решилите да отидат до избирателните секции. 

Оспорвана е битката за второ място между БСП (16,8%) и „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев (15,9%).

Новият проект започна с летящ старт, но към момента при него се очертава по-скоро високо плато, отколкото експоненциален растеж. В полза на БСП играе високата мобилизация на избирателите ѝ, но според „Алфа Рисърч“ Covid кризата и машинният вот могат да доведат до намаляване на този резултат.

При „Продължаваме промяната“ решението на Конституционния съд по двойното гражданство на Кирил Петков също може да окаже влияние върху мотивацията на избирателите.

Сериозната и продължаваща ерозия на ИТН го извеждат от първа до четвърта или пета политическа сила.

На старта на кампанията „Демократична България“ (10,9%) е на символична преднина пред партията на Слави Трифонов (10,4%). И двете формации страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри.

Особено силен е сривът при ИТН, които само за месец спадат с нови 5 процентни пункта и така подкрепата за партията се стопява наполовина спрямо юлските избори. „Демократична България“ също губи между една шеста и една пета от своите избиратели, привлечени от новия проект.

Издигането обаче на собствена президентска кандидатура, както и по-силната й политическа идентичност, намаляват щетите от този процес, посочват от „Алфа Рисърч“.

С 9,3% от гласовете на сигурните, че ще гласуват на 14 ноември, ДПС е шестата партия, която със сигурност ще влезе в 47-то НС. Поради късното издигане на нейния лидер Мустафа Карадайъ за кандидат-президент, настоящото проучване не отчита мобилизационния ефект на този ход върху парламентарния вот. До какъв потенциал той може да достигне, ще е поредната от интригите на тези избори.

Няма сериозна статистическа вероятност някоя друга партия да прескочи 4%-та бариера. Ако тази тенденция се запази в хода на кампанията, това би означавало известно преразпределение на електоралните нагласи, но не и кардинална промяна в съотношението на силите.

Президент и вицепрезидент

Настоящият президент Румен Радев влиза в надпреварата с 42,6% от вота на твърдо решилите да гласуват. Най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и „Изправи се. БГ!“ (80%).

На втора позиция се нарежда проф. Анастас Герджиков с 28,1%. Над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Освен техния вот, той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто, с което надхвърля вота за ГЕРБ.

За него биха гласували около 15% от привържениците на „Продължаваме промяната“, 12% от тези на „Демократична България“, около 30% симпатизанти на ВМРО и 10% - на други политически сили.

Лозан Панов събира начална подкрепа от 8,2%. Въпреки че оказва сплотяващ ефект върху „Демократична България“, поради симпатиите на около една четвърт от нейните привърженици към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния ѝ резултат.

Останалите известни претенденти получават между 1 и 3 на сто подкрепа. 13% са заявилите в проучването, че биха гласували за „друг кандидат“, като може да се предполага, че около две трети от тях биха подкрепили кандидат на ДПС.