Бъдещето на производството на храни е спешен въпрос. Представете си, че екосистемите ни се влошат до такава степен, че жизнено важни култури вече не растат. Как ще се изхранваме тогава? Този въпрос повдигна нидерландската министърка на земеделието, природата и качеството на храните Карола Схаутен, гостувайки на Международния изследователски институт по хранителна политика още миналата година.
Може би до преди няколко години не беше известно сред широката общественост, че отглеждането на животни и растителни култури също слага своя въглероден отпечатък върху Земята. Затова в страна като Нидерландия са стигнали до извода, че трябва да се разработи устойчива форма на производство на храни на планетата ни, където в момента качеството на почвите се изчерпва, биоразнообразието бързо намалява, расте и липсата на чиста питейна вода.
Нидерландия изглежда готова да поеме това предизвикателство: страната е 237 пъти по-малка от САЩ с население от 17 милиона. Това е една от най-гъсто населените страни в света, но същевременно втора по износ на земеделска продукция.
България отдавна не е сред водещите страни по износ на земеделска продукция и храни. Може ли обаче новата стратегия на ЕС „От фермата до трапезата“ за здравословна и устойчива храна да даде рестарт на животновъдството и земеделието в страната ни. Ивайло Пенев има малка кравеферма край Попово и от повече от 10 години се бори с проблемите. Още по темата чуйте в рубриката „Рестартирай Европа: по-силна - за теб“, подготвена от Радослав Генчев.
Eдно застаряващо общество няма как да е ентусиазирано за каквото и да било, каза за Радио Шумен политологът Първан Симеонов във връзка с влизането ни в Шенген. Той говори за липсата ни на самочувствие в чисто емоционален план. Симеонов е убеден, че България се нуждае от голям разказ, но и от конкретни истории на успеха. Смята, че след евентуалното..
„Масовото измиране на птички в Копривщица и все по-натрапчивите гърмежи, които безпокоят хора и животни, не само в новогодишната нощ предизвикват негативна обществена реакция срещу фойерверките, зарята и пиратките“. Това коментира Стойчо Стойчев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той каза, че в БДЗП не са постъпвали други сигнали..
Да имаш вода всеки ден по 24 часа в денонощието е благоденствие, за което жителите на Омуртаг мечтаят от 70 години, казва Магдалена Славова от гражданското обединение „Вода за Омуртаг“. Ако статистиката сочи, че средната продължителност на живота у нас е 3-4 години над 70 , то можем ли да си представим цял един живот с туби, канчета и кофи. И..
Надежда Кондаклиева е млада жена, която от малка се занимава със спорт и музика. Първо живее в Търговище, на 13 години пристига със семейството си в Шумен и започва да учи и свири на пиано в СУ ,,Сава Доброплодни“. В края на средното си образование е отличник на випуска. Започва да учи в Музикалната академия в София. Какво я отвежда във Виена за..
За 98-ма поредна година на 1 януари кукерите от шуменския квартал "Макак" прогониха злите сили от домовете на хората и пожелаха здраве и берекет на стопаните. От рано сутринта кварталът беше огласен от чанове, хлопки и траки, а кукерската формация „Арапи“ беше посрещната във всеки дом. Стопаните дариха питка, вино или пари на своите..
Полярниците от българската база на Антарктида и екипажът на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който успешно достигна ледения континент, ще могат да си изтеглят късметче от новогодишната баница, което е подготвено от ученици от Първо СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище. Децата от първи „Б“ клас са изрисували над 100 четирилистни..
Близо четириметрова сурвакница направиха във великопреславското село Осмар. ,,Материалите и символите за гигантската сурвакница събрахме от възрастните хора в селото“, каза за Радио Шумен инициаторът и реализатор на идеята - кметът на населеното място Надя Димитрова. Чуйте интервю на Жулиета Герова с Надя Димитрова.