Паметникът на 40

Най-големият паметник в България и един от обектите, с които се ознаменува 1300-годишнината от основаването на българската държава, е Мемориалният комплекс на Шуменското плато.

Първоначалната идея е била паметниците да бъдат три – в Плиска, Мадара и Велики Преслав, но тя отпада и през май 1978 г. е обявено нова задание. Най-подходящото място се оказва местността Илчов баир край Шумен. Бюджетът за построяването отначало е бил малко над 2 млн. лв., но по-късно стройността на градежа става 10 пъти по-висока.

През студените есенно-зимни дни на 1979-80-та г. започват да се правят сондажите за взривяването на скалните маси на Шуменското плато. Там, където само след няколко месеца ще бъде открит величавият паметник.

Мемориалът пресъздава най-важните моменти от българската история от VII до Х в. Изграден е от 8 бетонни тела, които оформят две полузали. В композицията са поставени фигурите на владетелите Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I. Най-голямата скулптура е посветена на Създателя – Аспарух, качен на кон, който забива меча си в земята и изрича думите: „Тук ще бъде България! Под това небе, на тази земя“.

Ръководител на екипа, създал проекта на Паметника, е известният скулптор акад. Крум Дамянов, който освен триумфа на своята творба, е трябвало да преглътне и не малко забележки от страна на Пенчо Кубадински. Тогавашният партиен ръководител не одобрявал главата на Аспарух, която според неговото разбиране за историчност била твърде неподходяща за създателя на Дунавска България. Според Кубадински, владетелят трябвало да изглежда мъжествено и зряло, а главата му напомняла младеж с излъчването на пиле. И така през една нощ на 1982 г. главата е отрязана и сменена с нова.

Сред знаковите личности, свързали живота си с Паметника над Шумен, е екскурзоводът Русанка Цанева. Тя не участва в неговото съграждане, но е назначена да работи там само 5 дни след неговото откриване на 28 ноември 1981 г. И днес, ако се качите на платото, Русанка Цанева е там, за да разказва.