След две години пандемия и цял месец с военни действия близо до нашата страна е съвсем очаквано нивата ви на стрес да са повишени. Затова потърсихме за съвети и коментар на ситуацията доц. Севджихан Еюбова. Тя е сред малкото психолози, които имат не само сериозна психологическа практика, но и академична кариера в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
„Видимо войната е между Русия и Украйна, но невидимо във войната сме въвлечени всички. От няколко години нас ни завладя една обща несигурност. Не само у нас нивата на стрес са високи. Те са такива по целия свят, защото досега не сме си давали сметка колко свързани сме всички“, обясни доц. Еюбова.
„Въпреки че виждате различни форми на агресия. Къде под формата на коментари, реакции, поведение или отхвърляне на някого, но в същото време наблюдавате и една вълна от съпричастност. Стресът може да ни направи много по-социални“, добави тя.
Редом със самоинициираното добротворчество у нас ставаме свидетели и на това как много хора подкрепят насилника. Не само платени тролове, но и мнозина българи вярват, че президентът на Русия спасява съседната Украйна от фашисти. Част от хората дори отричат да има военен конфликт и винят украинците, че сами взривяват свои сгради.
„Идентифицирането с агресора е реакция на страх. Агресираш и защитаваш себе си или се идентифицираш с някой по-силен. Заемаш страната на по-силния и в този момент се успокояваш. Това, че ти се асоциираш с агресора не значи, че той ще те защити. Много по-хуманният начин и много по-зрелият механизъм е да протегнеш ръка. Да помогнеш с каквото можеш“, каза доц. Еюбова.
Как да активираме антикрехкост в себе си и в отношенията си с близките? Защо не трябва да съдим хората, които отричат заплахите около нас? Отговор на тези въпроси чуйте в разговора на Стоян Стоянов с психоложката доц. Севджихан Еюбова:
Най–възрастният производител и търговец на шуменския пазар е Петранка Керанова. На достолепните си 82 години тя е истински ветеран и в живота, и в занаята. Няма ден, в който да не я откриете на сергията и на пазара – и зиме, и лете, вече 28 години тя предлага сезонна продукция произведена в дворното и място край Шумен. Има си редовни клиенти и..
Върху червени панделки всеки имаше възможност днес да отправи свое послание към хора с ХИВ. Щандът на здравната инспекция беше разположен пред Областната администрация в Шумен. На минувачите бяха раздавани информационни материали и превантивни послания. За осмелилите се да попълнят специално подготвена анонимна анкета имаше..
Историческият музей в Разград поде много интересна инициатива – да представя в социалните мрежи дарителите с афинитет към историята, които обогатяват фондовете му. Оказа се, че в Разградско има много щедри хора, които отвориха семейните албуми, отключиха ракли по тавани и мазета, преровиха гардероби и откриха в тях истински съкровища...
След като празничните украси вече се поставени, може би много работещи сега пишат на Дядо Коледа да им донесе бонус. Данните на Българската стопанска камара показват, че 80% от работодателите ще изпълнят това желание. Чуйте кои са най-популярните коледни бонуси и какви са очакванията на шуменци на прага на празничния декември. Коментар на..
Коледен бал с благотворителна кауза организира дамският бизнес клуб в Разград. Събитието ще бъде на 30 ноември в голямата зала на кино „Арабелла“, съобщи основателят на клуба Цвета Бориславова. По традиция всяка среща на дамите има подбрани лектори и теми, насочени към сферите бизнес, личностно развитие и здраве. Част от коледния благотворителен..
Ветрогенераторен парк предстои да бъде изграден в землищата на общините Никола Козлево и Каолиново. Продължават обществените обсъждания, на които се представя докладът за екологичното въздействието върху околната среда и здравето на хората. Според доклада, ще бъдат изградени 50 ветрогенератора с мощност 400 KW и четири подстанции. След изграждането на..
Обичаят „Белене на платно за сватба“ е номинацията на област Шумен в националната селекция за „Живи човешки съкровища" за 2024 година, обявена от Министерството на културата.Кандидатурата е единствена за Шуменска област. Обичаят се пази и представя от Ансамбъла за изворен фолклор „Дядо Драгой“ при Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ във..