Изследване за отражението на COVID-19 върху работата на музеите в България направи екип на Регионалния исторически музей в Русе. То е фокусирано върху данните от анкета за дигиталните активности на музеите във времето на пандемия и за онлайн ресурсите, с които се привлича публика, когато експозиционните зали са затворени, каза директорът на музея в Русе проф. Николай Ненов, който е един от авторите на проучването.
"Дигиталните активности на музеите са важни, защото те създават аудитории в дигитална среда, но след това тези аудитории се преливат. Българските музеи разшириха своите аудитории. Тук опираме до следващия момент, който е много важен в нашето изследване - знаят ли музеите какво правят, наблюдават ли собствената си работа, изследват ли публиките си, използват ли инструментите, които са безплатни и социалните мрежи им ги предлагат, за да могат да се ориентират кой ги следва и какво харесва", посочи той.
Проучването на русенския музей е подпомогнато от Националния фонд „Култура“. Изследването е публикувано последния брой на електронното списание за етнология, медиевистика и археология „Онгъл“.
Чуйте интервю на Миглена Стефанова с проф. Николай Ненов.
Първата премиера за годината на кукления театър в Търговище е драматизацията на „Малката кибритопродавачка“ по класическата приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Постановката на младия режисьор Иван Колев предлага свеж и вълнуващ поглед върху добре познатата история, като акцентира върху теми като приятелството и чудесата, които могат да се..
Една от археологическите сензации на миналата година у нас е част от изложбата на Националния исторически музей, която се открива днес (23.01), озаглавена „Древни находки - нови открития“. Става дума за намерения оловен средновековен печат в болярското имение край първата ни столица Плиска, известно и с научното си име обект 41. Мястото от..
Първата си самостоятелна книга „Човекът от последния вагон“ представя в Шумен днес авторката Марта Радева, която отказва да бъде наричана писател, въпреки сериозната си биография в публикуването на текстове в „Сега“, „Култура“, „Дневник“, „Литературен вестник“, „Азбуки“, „Родна реч“, „Български език и литература“ и др. Дълго време Радева пише..
Романтика и страст предлагат на публиката тази вечер Симфониета Шумен и нейните солисти цигуларката Зорница Иларионова и бандонеонистът Стоян Караиванов. Оркестърът ще представи една изключителна музикална програма. Това са Концерт за цигулка и оркестър № 1 на Макс Брух, което пленява със своята мелодичност и драматична дълбочина, „Сарабанда и вариации“..
НЧ „Добри Войников-1856“ получи близо 50 000 лева (49 999,50 лв.) за закупуване на озвучителна, осветителна и видео техника. Осигуряването на съвременно технологично оборудване стана възможно, след като културният институт спечели проект по програма „Читалища“ към Министерството на културата. От общо 1423 проектни предложения, подадени за..
Започва работа по нов проект „Българският Модерн – изложба и каталог“, съобщават от Русенския музей. Предложението е подкрепено от Министерството на културата. Формулировката “български стил” описва и назовава явлението сецесион в България от позицията на българския културен контекст. Българският Модерн е изява на националното художествено..
В първите дни на новата година известният шуменски художник Красимир Арсов прави своята изложба за отминалата 2024-та. Заради заетостта на галерията в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ събитието е отложено, но не и отменено. В експозицията, която се открива от 17:30 часа днес, отново водеща е запазената марка на Краси – колажът...