4
Сценарист, разказвач, автор на книги и актьор. Това е Илия Деведжиев в четири думи, чиято биография - и лична, и професионална, може да напълни с истории поне 1000 гърбици на камили.
Сравнението не е случайно, защото фамилията Деведжиев на български се превежда като Камиларов, като важен знак за съществуването на камиларството в България.
През 20-те години на миналия век в родния град на Илия Тополовград пристигат прокудени след Ньойския договор тракийски българи. Така екзотичните за България животни започнали да се товарят с най-различни стоки към труднодостъпните места в Сакар планина и Източните Родопи. Вълната на камилите се използвала за плетенето на одеяла, черги и части от облеклото. Дори торът им бил високо ценен от местните тютюнопроизводители и земеделци, защото бил много ефективен.
Заради камилите и своите деди, които идват от Кавала, преди години актьорът Илия Деведжиев вече в Русе създава групата за театър „Камила“. Нейните представления надхвърлят класическите сцени и се появяват в интернет през платформата digitaltheatre.bg.
В момента актьорът и неговите колеги работят по нов проект, отново финансиран от Националния фонд „Култура“. Той се нарича „Камила:презареждане“ и включва измислянето на бебешка пиеса и качването ѝ на платформата за дигитален театър.
И още може да чуете от интервюто на Миглена Стефанова с Илия Деведжиев.
Първата премиера за годината на кукления театър в Търговище е драматизацията на „Малката кибритопродавачка“ по класическата приказка на Ханс Кристиан Андерсен. Постановката на младия режисьор Иван Колев предлага свеж и вълнуващ поглед върху добре познатата история, като акцентира върху теми като приятелството и чудесата, които могат да се..
Една от археологическите сензации на миналата година у нас е част от изложбата на Националния исторически музей, която се открива днес (23.01), озаглавена „Древни находки - нови открития“. Става дума за намерения оловен средновековен печат в болярското имение край първата ни столица Плиска, известно и с научното си име обект 41. Мястото от..
Първата си самостоятелна книга „Човекът от последния вагон“ представя в Шумен днес авторката Марта Радева, която отказва да бъде наричана писател, въпреки сериозната си биография в публикуването на текстове в „Сега“, „Култура“, „Дневник“, „Литературен вестник“, „Азбуки“, „Родна реч“, „Български език и литература“ и др. Дълго време Радева пише..
Романтика и страст предлагат на публиката тази вечер Симфониета Шумен и нейните солисти цигуларката Зорница Иларионова и бандонеонистът Стоян Караиванов. Оркестърът ще представи една изключителна музикална програма. Това са Концерт за цигулка и оркестър № 1 на Макс Брух, което пленява със своята мелодичност и драматична дълбочина, „Сарабанда и вариации“..
НЧ „Добри Войников-1856“ получи близо 50 000 лева (49 999,50 лв.) за закупуване на озвучителна, осветителна и видео техника. Осигуряването на съвременно технологично оборудване стана възможно, след като културният институт спечели проект по програма „Читалища“ към Министерството на културата. От общо 1423 проектни предложения, подадени за..
Започва работа по нов проект „Българският Модерн – изложба и каталог“, съобщават от Русенския музей. Предложението е подкрепено от Министерството на културата. Формулировката “български стил” описва и назовава явлението сецесион в България от позицията на българския културен контекст. Българският Модерн е изява на националното художествено..
В първите дни на новата година известният шуменски художник Красимир Арсов прави своята изложба за отминалата 2024-та. Заради заетостта на галерията в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ събитието е отложено, но не и отменено. В експозицията, която се открива от 17:30 часа днес, отново водеща е запазената марка на Краси – колажът...
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Облачно