Театърът празнува

Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт. Датата е 27 март, защото на този ден се открива сезонът на "Театър на нациите", който се намира в Москва.

Сградата му е построена през 1885 г., благодарение на щедрото дарение на фамилията Бахрушини, които отделят 50 хил. рубли тогава. До миналата година, преди да започне войната в Украйна, там се изявяват бележитите театрални режисьори на нашето време.

Повече от 60 години вече на 27 март изтъкнат артист отправя своето годишно послание. За първи път това прави френският поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор Жан Кокто.

Тази година честта да отправи посланието за Световния ден на театъра е оказано на египетската актриса Самиха Аюб, която пише:

„Никога не сме били по-тясно свързани едни с други колкото днес, но в същото време никога не сме били и по-разделени. В това се състои драматичният парадокс, който ни налага съвременният свят. Конфликтите и напрежението, на които сме свидетели днес, надхвърлиха границите на логическото възприятие и ни отдалечиха от същината на съвместното живеене. Театърът по своята първоначална същност е чисто човешки акт, основан на живота. По думите на Станиславски: „Никога не влизайте в театъра с кал по обувките. Оставете праха и мръсотията навън. Оставете малките си притеснения, дрязги, дребни трудности с горното си облекло – всички неща, които съсипват живота ви и отвличат вниманието ви от вашето изкуство – пред вратата.“

Това, което правим в света на театъра като драматурзи, режисьори, актьори, сценографи, поети, музиканти, хореографи и технически лица, всички ние без изключение, участваме в създаване на живот, който не е съществувал преди да стъпим на сцената. Този живот заслужава нашата грижа, нашите ръце и нашето добро сърце, което да му съчувства, да му даде разум и воля да продължи, за да оцелее.

Не преувеличавам, когато казвам, че това, което правим на сцената, е актът на самия живот и създаването му от нищото“.

Честит празник на всички театрали и хората, които обичат да дишат този особен въздух, защото както казва Жан Кокто: "Величието на театъра се състои в това, че на финала покойниците стават, за да се поклонят."