Постове във Фейсбук и публикации в различни сайтове, споделяни и коментирани десетки пъти, твърдят, че у нас се продава "пластмасов ориз", който е опасен за здравето. Подобни информации са придружавани от снимки и видеа на ориз изглеждащ като пластмасов (виж тук и тук).
Десетки видеа, публикувани в интернет твърдят, че показват как в китайски и виетнамски фабрики създават неистински ориз. Според описанието работници влагат в машина полиетиленови пликове, които след обработка се превръщат в оризови зърна. Според информация във видеата фалшивите зърна се правят от картофено нишесте с неголям примес на пластмаса за белота и устойчива форма. Според авторите на твърдението най-сериозна опасност, която крие "пластмасовият ориз" е съдържанието на афлатоксини, които действително са много опасни за човешкото здраве. Токсинът, който се произвежда от плесени, е устойчив както на топлинна обработка, така и на различна киселинност на средата. Тези токсини са продукт на плесени и се срещат най-често в царевица, пшеница, ориз, подправки, сушени плодове и ядки. Подобно на други плесени, развитието на афлатоксините се благоприятства от влагата.
В част от публикациите е приложена снимка на фалшивия пластмасов ориз, който е опасен за здравето.
В публикациите в различни сайтове се посочват методи как да се различи фалшивият от истинския ориз.
Резултатът при проверка чрез обратно търсене на изображението на снимките показва, че снимката не е от 2023 г. Търсенето води до интернет сайт за онлайн пазаруване в Русия kaypu.com или:
Според сканирания QR код на етикета на пакета с ориз, за който се твърди че е пластмасов, стои продуктът с артикулен номер 4607046122350 и отговаря на "Рис шлифованный длиннозерный" – в превод "полиран дългозърнест ориз".
Позиция на БАБХ
В официална позиция до БНР от Българската агенция за безопасност на храните посочват, че досега към тях не е подаван сигнал за продажба в магазините на "фалшив пластмасов ориз". От Агенцията посочват още, че такъв не е откриван и при проверките на инспекторите (виж тук).
Информации за произвеждан в Азия пластмасов ориз се разпространяваха преди няколко години, след като властите в Нигерия съобщиха в края на 2016 г., че са задържали 2,5 тона ориз. Първоначално митническата служба на страната обяви, че оризът е пластмасов, но впоследствие оттегли твърденията си, след като здравният министър заяви, че няма доказателства за това. През тази година подобни твърдения в социалните медии се възобновиха, но за тях няма никакви реални факти. Опровержение на видеоклипове с такива твърдения наскоро направи France 24 (виж тук).
Твърдението, че в търговската мрежа в България се продава "пластмасов ориз", който е опасен за здравето е НЕВЯРНО. В БАБХ не е постъпвал до момента сигнал за "фалшив пластмасов ориз". При проверка на снимката, използвана в повечето от публикациите с подобни твърдения, става ясно, че тя не отговаря на подвеждащото съдържание. По-рано и чуждестранни медии са опровергавали твърденията за "пластмасов ориз".
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Започна 14-тото издание на Националния конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Съзвездие“. Той се провежда в Общинския младежки дом в Шумен с финансовата подкрепа на община Шумен. Журито на тазгодишното издание е с председател проф. Етиен Леви и членове – Николай Текелиев и Тюркян Исмаил. 14-тото издание на Националния конкурс за млади..
Четири акта са съставени на предприятие за обработка на стоманена тел заради оцветяване на реката в шуменското село Васил Друмев. Фирмата е изпускала в реката непречистени от дейността им води. От средата на октомври досега са извършени 11 проверки на дейността на фирмата. За проблема Радио Шумен направи репортаж, в който ловци от село Васил Друмев..
Тази година се навършват 200 години от рождението на Никола Козлев. Землището, кръстено на Никола Козлев - село Никола Козлево, се е сгушило в най-южната част на Добруджа и югоизточния край на Лудогорието. Вековни гори и плодородни земи са привличали от древността насам трудолюбиви хора. Мястото заселниците избирали не случайно - разположено е на два..
Международният ден без тютюнопушене отбелязваме днес. Всяка година РЗИ - Шумен се включва с различни инициативи и дейности, свързани с насърчаването на хора от различни възрасти да се откажат от цигарите. Тази година за пръв път в Шумен гостува кампанията „5 минути за здраве“. В Сити център беше разположен специален стол, на който гражданите можеха..
20 години в малкия град Смядово своя успешен артистичен живот живее вокална група, която носи цветното име „Маргаритка“. По повод годишнината на 22 ноември ще има голям концерт, който ще разкаже за пътя на малките и големите певци за пътя им на славата и наградите. А те не са никак малко. Талантът им е оценен с медали от конкурса „Звезди за..
На днешния 21 ноември отбелязваме Въведение Богородично или Деня на християнското семейство. Според християнските традиции на този ден е хубаво цялата фамилия да отиде заедно на църква, да запали свещ и да се помоли за здраве. Така е било назад във времето. Вечерта пък, всички - от най-малкия до най-възрастния, са се събирали на обща празнична..
Община Шумен възнамерява да завиши такса смет, а преизчислението ще се случи по стария метод. Затова решихме да попитаме жителите на общината, които пълнят хазната, очакват ли подобряване на услугата, след като може да се наложи да плащат повече и какви са препоръките им към хигиената. Мненията бяха разнополюсни. От „Шумен е чист град и..