В десетки публикации в интернет (виж тук , тук и тук) се твърди, че внасяната украинска пшеница е отровна. Според публикациите проби от въпросната пшеница са взети анонимно, защото Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) няма акредитирана лаборатория, която да отчете тези проби. Според твърдението държавата няма как да следи какво влиза в страната.
Във всички публикации е приложена снимка (виж по-долу) на предполагаем документ с резултати от лабораторно изследване на партида пшеница. На снимката присъства дата на проведеното изследване и номер на анализното свидетелство. От нея става ясно, че в изследваното количество пшеница има наличие на жива зараза трета степен и тя е негодна. Снимката в публикацията на анализното свидетелство не съдържа име на лаборатория, началник база, както и печат, който да докаже истинността на изследването.
Авторът на статията посочва, че анализът е направен на 24 август м.г., а резултатите няма да бъдат обявени официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта".
В публикациите се твърди, че в България няма лицензирана лаборатория, която да изследва влизащото в страната зърно, като това е основната подвеждаща информация, която заблуждава читателите, че в страната влизат количества зърно, на които не се провежда контрол за качество.
В бланката, дадена като доказателство за открита негодна пшеница при лабораторен анализ, никъде не се посочва, че зърното е с произход Украйна.
ПОЗИЦИЯ НА БАБХ
В официална позиция на Българската агенция за безопасност на храните до БНР се посочва, че агенцията “не може да коментира анализни доклади с неясен произход, разпространени в медийното пространство от неясни източници.”
От контролния орган уточняват, че пробовземане на зърно от украински произход се извършва от 2022 г., а изследванията се извършват в акредитирани лаборатории към БАБХ. Осъществява се фитосанитарен контрол. До момента е открита само една пратка слънчоглед с жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители и тя е върната.
При три пратки пшеница е открита жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители, като тези пратки са насочени за фумигация, а именно унищожаване на неприятелите.
Украинското зърно се изпитва също за остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. До момента няма открити проби с несъответствия. Изпитванията продължават, допълват още в становището си БАБХ.
До 3 май 2023 г. е в сила заповед на изпълнителния директор на БАБХ за извършване на официален контрол на всички пратки зърно от пшеница, царевица и слънчоглед за преработка с произход Украйна, за които е получено уведомление от регионалните митнически поделения.
Твърдението, че внасяната у нас украинска пшеница е отровна и че в България няма лицензирана лаборатория, която да осъществява контрол на вноса са НЕВЯРНО. Според официалното изявление на БАБХ внасяното в страната украинско зърно и слънчоглед се проверява и до момента няма открити остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. Представяна за доказателство снимка от предполагаем лабораторен анализ не съдържа информация за "украински произход" на изследваната пшеница.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Как да ограничим разхищението и изхвърлянето на храна? По време на празници, особено когато има няколко почивни дни, у българина битува схващането, че е по-добре да има повече, отколкото да не стигне храната и пазарува много повече, отколкото е нужно. Какво обаче да правим с храната, която не сме успели да изядем? Един от начините е да я..
Всяка година на 9 май отбелязваме Деня на Европа – ден, посветен на мира и единството на континента. Тази година се навършват 75 години от Декларацията на Шумaн — историческо предложение, което се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз. За единство въпреки различията между държавите се обявиха днес и учениците от ПЕГ..
Приемането на християнството през 865 година, по време на богомъдрия Борис Михаил, е държавен акт, равен по значимост на създаването на държавата, каза днес вицепрезидентът Илияна Йотова по време на научната сесия в Шуменския университет ,,Епископ Константин Преславски“. Събитието е посветено на 1160 години от покръстването на България и 1170..
Вицепрезидентът Илияна Йотова ще посети Плиска и Шумен. Тя ще се включи в честванията на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на глаголицата. Тази вечер от 18:15 часа вицепрезидентът Йотова ще присъства на благодарствен молебен, отслужен от българския патриарх Даниил в Националния историко-археологически..
За коректни трудово-правни и човешки взаимоотношения между работодателите и работещите призова областният координатор на КНСБ в Шумен Радостин Павлов. Той бе гост в студиото на РШ в международния ден на труда 1 май. „Добри работници се намират трудно и работодателите трябва да направят необходимото, за да ги задържат. Ако обаче работникът е решил, че..
Протези за ръце и крака, инвалидни колички, патерици и слухови апарати са помощните средства, за които пациентите най-често кандидатстват пред НЗОК. Право да кандидаства за помощно средство има всеки пациент с увреждане, дори ако не е здравноосигурен. Заявление се подава в съответната Районна здравна каса след насоки от лекарска комисия...
Още две учебни заведения в Североизтока може да затворят врати. Това са Основното училище „Христо Ботев“ в село Памукчии и Основното училище „Васил Левски“ в село Мировци. И двете в община Нови пазар. Ако и на тези образователни средища, които имат вековна история, увиснат катинари, общината ще остане всичко на всичко с 6 учебни заведения...