В десетки публикации в интернет (виж тук , тук и тук) се твърди, че внасяната украинска пшеница е отровна. Според публикациите проби от въпросната пшеница са взети анонимно, защото Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) няма акредитирана лаборатория, която да отчете тези проби. Според твърдението държавата няма как да следи какво влиза в страната.
Във всички публикации е приложена снимка (виж по-долу) на предполагаем документ с резултати от лабораторно изследване на партида пшеница. На снимката присъства дата на проведеното изследване и номер на анализното свидетелство. От нея става ясно, че в изследваното количество пшеница има наличие на жива зараза трета степен и тя е негодна. Снимката в публикацията на анализното свидетелство не съдържа име на лаборатория, началник база, както и печат, който да докаже истинността на изследването.
Авторът на статията посочва, че анализът е направен на 24 август м.г., а резултатите няма да бъдат обявени официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта".
В публикациите се твърди, че в България няма лицензирана лаборатория, която да изследва влизащото в страната зърно, като това е основната подвеждаща информация, която заблуждава читателите, че в страната влизат количества зърно, на които не се провежда контрол за качество.
В бланката, дадена като доказателство за открита негодна пшеница при лабораторен анализ, никъде не се посочва, че зърното е с произход Украйна.
ПОЗИЦИЯ НА БАБХ
В официална позиция на Българската агенция за безопасност на храните до БНР се посочва, че агенцията “не може да коментира анализни доклади с неясен произход, разпространени в медийното пространство от неясни източници.”
От контролния орган уточняват, че пробовземане на зърно от украински произход се извършва от 2022 г., а изследванията се извършват в акредитирани лаборатории към БАБХ. Осъществява се фитосанитарен контрол. До момента е открита само една пратка слънчоглед с жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители и тя е върната.
При три пратки пшеница е открита жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители, като тези пратки са насочени за фумигация, а именно унищожаване на неприятелите.
Украинското зърно се изпитва също за остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. До момента няма открити проби с несъответствия. Изпитванията продължават, допълват още в становището си БАБХ.
До 3 май 2023 г. е в сила заповед на изпълнителния директор на БАБХ за извършване на официален контрол на всички пратки зърно от пшеница, царевица и слънчоглед за преработка с произход Украйна, за които е получено уведомление от регионалните митнически поделения.
Твърдението, че внасяната у нас украинска пшеница е отровна и че в България няма лицензирана лаборатория, която да осъществява контрол на вноса са НЕВЯРНО. Според официалното изявление на БАБХ внасяното в страната украинско зърно и слънчоглед се проверява и до момента няма открити остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. Представяна за доказателство снимка от предполагаем лабораторен анализ не съдържа информация за "украински произход" на изследваната пшеница.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
Крадците вече не налитат на черни и цветни метали, загърбиха и техниката в жилищата. Когато взломяват жилища, най-често си тръгват с пари и бижута - златни и сребърни. Това коментира от дългогодишните си наблюдения старши инспектор Десислав Райчинов, началник група "Оперативен анализ" в шуменската полицейска дирекция. Увеличават се и случаите на..
По случай Деня на лозаря и винаря кметът на община Шумен проф. Христо Христов и неговият екип посетиха село Лозево, за да отпразнуват заедно с жителите празника Трифон Зарезан. По традиция беше отслужен водосвет от архиерейския наместник отец Димитър, който се помоли за здраве и плодородие. Кметът проф. Христо Христов подари лозарска..
16 февруари е Международен ден на пощальоните и куриерите. Професията на „вестоносците“ е сред най-древните. Първият известен пощенски документ, открит в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. Но дори и преди това пощенски услуги са съществували в почти всички континенти, обслужвали са крале и императори. Днес професията на пощальона изглежда..
Недостатъчното финансиране и липсата на млади специалисти са може би най-големите предизвикателства пред родната археология. Това каза за Радио Шумен археологът от шуменския музей и филиалът на археологическия институт Гергана Илиева по повод днешния празник на археолозите 14 февруари. "Дейността на археолозите не се свежда само до..
Йордан Русев е сомелиер и винен консултант. Казва, че виното за него на първо място е начин на живот. Има над 17 години широкоспектърна кариера в света на виното. Работи на 3 континента – Европа, Северна Америка и Австралия. В богатата палитра на винената му биография влизат редица ресторанти включително с 2 звезди Мишлен, както и в европейски и..
59 паралелки в 8 клас с 1534 места да бъдат разкрити през следващата учебна година (2025/2026) в училищата в Шуменска област. Това предложение на Регионалното управление на образованието бе прието от Постоянната областна комисия по заетостта. Четири от специалностите, обединени в две паралелки, ще бъдат в дуална форма на обучение. Те ще са в..
С повече любопитство, отколкото с надежда за краен ефект, очаквахме днес да разберем дали българинът ще е единен и ще подкрепи бойкота на големите търговски вериги срещу високите цени. Идеята тръгна от Хърватия в края на януари и завладя Балканите. Примера последваха още Гърция, Румъния, Словения, Северна Македония, Черна гора и Босна и..