Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отровна ли е внесената от Украйна пшеница?

6
Снимка: Ройтерс


Публикации в различни информационни сайтове, споделяни и коментирани десетки пъти, твърдят, че украинската пшеница, която се внасяше в страната ни до края на миналата седмица е отровна.

Според публикациите доказателство за това твърдение е лабораторен анализ на партида, направен на 24 август 2022 г., който няма да бъде обявен официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта".

Твърдение: Внасяната у нас украинска пшеница е отровна 

В десетки публикации в интернет (виж тук тук и тук) се твърди, че внасяната украинска пшеница е отровна. Според публикациите проби от въпросната пшеница са взети анонимно, защото Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) няма акредитирана лаборатория, която да отчете тези проби. Според твърдението държавата няма как да следи какво влиза в страната. 

Във всички публикации е приложена снимка (виж по-долу) на предполагаем документ с резултати от лабораторно изследване на партида пшеница. На снимката присъства дата на проведеното изследване и номер на анализното свидетелство. От нея става ясно, че в изследваното количество пшеница има наличие на жива зараза трета степен и тя е негодна. Снимката в публикацията на анализното свидетелство не съдържа име на лаборатория, началник база, както и печат, който да докаже истинността на изследването. 

Авторът на статията посочва, че анализът е направен на 24 август м.г., а резултатите няма да бъдат обявени официално, защото "лабораториите отказват да го направят публичен, за да си нямат проблеми с властта". 

В публикациите се твърди, че в България няма лицензирана лаборатория, която да изследва влизащото в страната зърно, като това е основната подвеждаща информация, която заблуждава читателите, че в страната влизат количества зърно, на които не се провежда контрол за качество.

В бланката, дадена като доказателство за открита негодна пшеница при лабораторен анализ, никъде не се посочва, че зърното е с произход Украйна.

Справката ни показа, че към БАБХ има специална лаборатория, която следи за качеството на зърното и фуражите. 


ПОЗИЦИЯ НА БАБХ

В официална позиция на Българската агенция за безопасност на храните до БНР се посочва, че агенцията “не може да коментира анализни доклади с неясен произход, разпространени в медийното пространство от неясни източници.”

От контролния орган уточняват, че пробовземане на зърно от украински произход се извършва от 2022 г., а изследванията се извършват в акредитирани лаборатории към БАБХ. Осъществява се фитосанитарен контрол. До момента е открита само една пратка слънчоглед с жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители и тя е върната.

При три пратки пшеница е открита жива зараза от складови неприятели – бръмбари, които не са карантинни вредители, като тези пратки са насочени за фумигация, а именно унищожаване на неприятелите.

Украинското зърно се изпитва също за остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. До момента няма открити проби с несъответствия. Изпитванията продължават, допълват още в становището си БАБХ.

До 3 май 2023 г. е в сила заповед на изпълнителния директор на БАБХ за извършване на официален контрол на всички пратки зърно от пшеница, царевица и слънчоглед за преработка с произход Украйна, за които е получено уведомление от регионалните митнически поделения.

Заключение

Твърдението, че внасяната у нас украинска пшеница е отровна и че в България няма лицензирана лаборатория, която да осъществява контрол на вноса са НЕВЯРНО. Според официалното изявление на БАБХ внасяното в страната украинско зърно и слънчоглед се проверява и до момента няма открити остатъчни количества от пестициди, тежки метали, наличие на ГМО и наличие на радиоактивност. Представяна за доказателство снимка от предполагаем лабораторен анализ не съдържа информация за "украински произход" на изследваната пшеница.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Трудно се вдигат цени

„Като стане време да вдигам цени, ми е много трудно, защото има хора, които имат нужда от нещо евтино“. Това обяснява Антоанета Томова от Шумен, една от малкото майсторки на закуски в Шумен, която засега задържа цените им. Казва, че може да си го позволи, защото прави всичко сама. От замесването на тестото през пърженето на вкусни мекички и пирожки до..

публикувано на 27.01.25 в 12:49

Челси от Дойранци

24-годишната англичанка Челси Петьова е едно от големите изключения, които избират да живеят не в родината си в някой голям град, а на село в България. Младата жена е омъжена в каолиновското село Дойранци, има три малки деца, грижила се е за крави, а сега помага в отглеждането на овце. Със съпруга си Петър се срещат в Екситър в югозападната..

публикувано на 27.01.25 в 08:53

Испанска психоложка срещу насилието

Защо младежите стават все по-агресивни? Това е основният въпрос, на който отговор търси психоложката от Испания Ракел Еспехо Силес. Тя е учила в престижния университет в Кордоба, а едно от проучванията ѝ я отвежда до Кеймбридж. Ракел Еспехо Силес гостува и в Шуменския университет, където разказа за труда си и за това какво я мотивира да помага на..

публикувано на 24.01.25 в 15:03

Цял месец мътна вода

Вече цял месец водата от централното водоснабдяване на Шумен е мътна, а здравните инспектори не я препоръчват за пиене и готвене. В официалните съобщения на Регионалната здравна инспекция на базата на лабораторни изследвания не се споменават точните нива на мътността. За шуменци обаче и с невъоръжено око е видно, че водата не изглежда добре, а без..

публикувано на 24.01.25 в 11:10

Кажи ми колко книги си прочел

Според една английска поговорка, единственият начин да се измъкнем от бедността, е образованието.  От 2018 година на 24 януари отбелязваме Международния ден на образованието. Това бе повод да попитаме граждани от Шумен колко е важно то и имат ли значение в днешно време дипломите, които получаваме? Защо често хората завършват една специалност, а..

публикувано на 24.01.25 в 08:39

Училище с обновен басейн

Завърши ремонтът на басейна в спортното училище „Майор Атанас Узунов“ в Русе. Повече от 50 години той не е обновяван и не е претърпявал никакви подобрения. И все пак учениците и спортните клубове, които тренират там, го ползват.  Нещо повече, състезателите от плувен клуб „Ирис“ – Русе спечелиха поредица от медали и поставиха един световен рекорд на..

публикувано на 24.01.25 в 08:33

Любов към балета

Мария Керчева мечтае да бъде балерина от дете. Като ученичка в Икономическия техникум в Разград щастливата съдба я среща с Ангелина Арабова, бивша прима балерина в пловдивската опера. Мария Керчева веднага става сред най-добрите в балетния състав, който води Арабова. Такъв е имало в Разград още през 1956 година.   На 21 години Мария Керчева на..

публикувано на 23.01.25 в 09:02