Сърцето ми е в Дунавец

Ако потърсите връзка с жител на тутраканското село Дунавец, ще се включи румънски оператор, за да ви каже, че абонатът е извън покритие. Освен 2-3 изречения за миналото му, друго за селото няма да намерите.

Тези дни от Историческия музей в Тутракан пуснаха видео, в което показват спрелия живот в Дунавец, но и красотата на селището край Дунав. Някога там е кипял живот, днес обитателите му се броят на пръстите на едната ни ръка. 

Йордан Иванов и съпругата му Емилия са вдигнали сватба преди 55 години в местното читалище. Тогава дошли 300 гости от селото. Помни годините,в които самият Мистър Сенко гостувал в читалището на Дунавец. А прапрапрадядо му – изселник от Попина, дошъл в селото с 500 глави добитък. Всеки ден Йордан Иванов е на пчелина си в обезлюдялото село, а спомените му са стотици и много цветни.

Христина Димитрова разговаря с Йордан Иванов, който твърди че сърцето му е в Дунавец.

Дунавец ще го има, докато тече водата от 200-годишната чешма и дарява живот, убеден е Йордан Иванов.

Села като Дунавец, макар и обезлюдени, ще съществуват дотогава, докато има хора да разказват за тях и да преминават отвъд табелката с името им.

Снимки: Исторически музей Тутракан /Дестинация Тутракан