Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истории за радиото

Снимка: Личен архив

Музиката е гръбнакът на всяка радиопрограма. Всички изследователи изтъкват, че 80% от цялата програма е музика. Японците са установили, че човешкото съзнание активно слуша и възприема в рамките на 3 до 5 минути, след което то пропуска много детайли.

Това разказа пред Радио Шумен докторът по музикознание Антоанета Радославова, която днес държи ключа към историята на радиото у нас.

Тя е уредник на Музея на радиото в България, който носи името на проф. Веселин Димитров и се намира в сградата на Факултета по журналистика на Софийския университет.

Прекрасно място, което ако посетите, ще може да се докоснете до уникални експонати. Д-р Радославова с часове може да разказва за все още работещи десетилетни грамофони и радиоприемници, за първите въгленови микрофони от 1930 г., служили на „Родно радио“.

Готова е и да раздава опита си, защото има дълъг стаж на музикален редактор, на отговорен редактор в системата на БНР, на университетски преподавател.

Качественото радио се прави от качествени хора и задължително в екип, казва тя.

Чуйте какво още разказа д-р Радославова за историята на радиото преди и сега пред Цветелина Георгиева.

Може да посетите Музея на радиото в София, в сградата на Факултета по журналистика на ул. "Московска" 49. Той приема ценители безплатно всеки вторник и петък от 14:00 до 19:00 часа и всяка сряда и събота от 10:00 до 15:00 часа.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

112 спасява хора

Ежедневно милиони хора разчитат на спешния телефон 112, а днес обръщаме по-специално внимание на неговата важност. През 2009 г. 11 февруари е обявен за Европейски ден на телефон 112.  Телефонът за спешни повиквания позволява на гражданите във всички страни от Европейския съюз и България да получат бърза и навременна помощ от полицията,..

публикувано на 11.02.25 в 15:03

Ще останат ли кошниците празни?

След като на 24 януари в Хърватия започна общонационален бойкот на някои от големите търговски вериги, верижна реакция последва в повечето страни на Балканите. Доводът навсякъде са високите цени най-вече в големите търговски вериги, които са смятани за необосновани. В България тази верижна реакция ще „навести“ потребителите на 13 февруари,..

публикувано на 11.02.25 в 12:58

Нетърпеливи за мартеници

Може 1 март да ви се струва далеч, но първите продавачи на мартеници вече украсиха в бяло и червено центъра на Шумен. Цените са от левче до 20 лева за най-големите, с които може да украсите дома си. Изобилства от модели и лични хрумвания на продавачите, още повече, че някои са и майстори на мартеници, а не прекупвачи. Като Мариела Василева,..

публикувано на 11.02.25 в 12:50

Пчелен опит

Над 160 кошера има в пчелното си стопанство в село Кривня Фатме Наим. Тя навлиза в занаята като „чирак“ в Италия, а вече над 10 години у нас се занимава с пчелите, кошерите и ваденето на мед.  Миналата година не е била от лесните. Медът, който е успяла да извади е бил наполовина от обичайното, което успяват да произведат "нейните момичета",..

публикувано на 10.02.25 в 16:33
Богомил Николов

Да бойкотираме ли търговските вериги?

Бойкотът е силен инструмент за заостряне на вниманието върху даден проблем, но решенията оттам нататък са въпрос на много по-различен и смислен разговор, заяви за Радио Шумен Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“, по повод готвения бойкот срещу търговските вериги на 13 февруари (четвъртък)...

публикувано на 10.02.25 в 14:56

Внимавайте, измамите се променят

По 54 измами са работили разследващи полицаи в област Шумен през миналата година.   8 от тях, колкото и през предходната година, са на възрастни хора, които са повярвали на старите схеми „пари за лечение на близък“ или „помощ на полицията“. На фона на устойчивост на телефонните мошеничества, се появяват и нови схеми, в които жертва стават и..

публикувано на 10.02.25 в 13:04

Спомен за кримските българи

Татяна Терзиева е родена в третия по големина град на Казахстан, живее като дете в Северен Кавказ, но сърцето й винаги е било българско. Татяна, с моминска фамилия Чендева, е кримска българка и подчертава това с нескрита гордост. В   края на 19 век предците й бягат от османските нашественици и се заселват в южната част на Кримския полуостров, където..

публикувано на 10.02.25 в 11:35