Какво е представлява титлата „капуджибаши“ и защо българите също са успели да получат това престижно признание от Османската империя и така да станат част от нейния елит.
На тези въпроси отговаря изследване на доц. Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра. Проучването му е част от сборника с научни публикации, озаглавен „Регионалните изследвания – извори, методи, перспективи”, като публикациите, намерили място в изданието са част от докладите, представени на научната конференция, правела се в Добрич през юли. Във форума участваха авторитетни учени – специалисти по история на българските земи и народ в периода XV-XIX век.
Сборникът включва статии на учени от България и Гърция, на представители на академичните среди от няколко университета и БАН и на специалисти от историческите музеи в страната. Авторите представят своите научни дирения в различни регионални теми, които доскоро се считаха за не толкова съществени за историческата наука.
Реформите в Османската империя през XIX в. се отразяват пряко върху участието на българите в управленческите структури,казва доц. Николай Тодоров.
Чуйте още от интервюто на Миглена Стефанова с Николай Тодоров.
Не е само гърмежът на пушката, който е важен и дава своите резултати в национално-освободителното ни движение. Има стотици българи, които са били част от османския елит през XIX в, и които по мирен начин са успели да дадат своя съществен дял за Освобождението, казва историкът Николай Тодоров, изследвал мястото на онези наши сънародници, припознати за съществени фигури и от Османската империя.
И още детайли от прикачения файл.
Самият център вече 9-та година организира голяма конференция по стопанска история и се е превърнал във водещо звено в тази област на историографията.
Центърът обединява учени от Университета за национално и световно стопанство, от Икономическия университет във Варна, от Великотърновския университет, от Стопанската академия в Свищов от Института за балканистика при БАН, както и много музеи в страната.
С репетиции на две нови представления започва годината за Драматичния театър „Сава Огнянов“ в Русе. Първата постановка е с работното заглавие „Хора, места и вещи“ по пиесата на нашумелия британски драматург Дънкан Макмилан. След огромния международен успех текстът се поставя за първи път в България на сцената на русенския театър. Ефектната..
Посрещането на новата 2025 г. продължава с традиционния вече концерт на Държавната опера в Русе. Тази вечер публиката е поканена на „Нова година в малката Виена“. На сцената ще прозвучат любимите виенски валсове, маршове и полки, както и избрани певчески солови пиеси от незабравимите виенски оперети. Всичко това ще се случи благодарение на..
Хитове и шампанско от емоции предлага в първия си концерт за годината Симфониета Шумен. „Виенска гала“ е наречено събитието, което на една сцена тази вечер ще събере сопраното Валентина Корчакова, тенора Марио Николов и диригента Юли Дамянов. Солистите са едни от най-известните гласове, които изпълняват оперети и мюзикъли. Марио Николов е..
Изключително сърдечен и интелигентен човек, който раздава любов. Това изречение съставиха за своя преподавател част от студентите на проф. д-р Ростислава Тодорова-Енчева от Шуменския университет, която си тръгна от нас миналата година на Богоявление. 30 от нейните възпитаници подредиха изложба в памет на своя учител, който си отиде само на 48..
Изключително успешна година изпрати силистренският режисьор, продуцент и сценарист Адриан Ал Жазар. С филма си "Баща", който направи по повод 10 години на филмовата си къща, пожъна успех в няколко Международни филмови фестивали за късометражни филми - форуми на най-високо ниво. Годината за Адриан Ал Жазар започва с нови амбиции, с нов филм и план за още..
Рекордна посещаемост през изминалата година отчита художествената галерия в Силистра, съобщава за БТА директорът Йордан Колев. По негови данни, културната институция е била посетена от над 5700 души, като от тях над 1000 са ученици. През миналата година те са имали възможност да разгледат 16 изложби. Сред най-значимите експонати са били платна..
Регионалният исторически музей в Русе е един от най-успешно работещите с посетители музеи в страната, които осъществяват стотици събития на година. Най-много внимание се обръща на учениците, като така се създава млада и подготвена публика за всичко онова, което се съхранява и разказва в музея. Не са малко и любопитно направените..